Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спирка на село възхити мрежата. Възможно ли е в България?
  • Новини

Спирка на село възхити мрежата. Възможно ли е в България?

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
sleeloespirkara.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Слънчев панел, вендинг машини, сянка и чистота на спирка в село. Не, не става въпрос за локация в Швейцария, а за китно кътче на път в красивите Родопи, което озадачи и зарадва много хора.

Снимка на спирката е споделена от Красимира Славова във Facebook, а положителните реакции и коментари не закъсняват. „Така се работи за хората“, добавя авторката на публикацията. Става въпрос за съоръжение, намиращо се край село Равнища, община Мадан.

Много хора са изненадани от това, че обектът е поддържан толкова добре. Но за други изненада няма – когато желание има, всичко друго са оправдания.

Вижте поста на Красимира Славова:


„Спирка. Автобусна. Извън едно селце. Красива уютна, удобна. Направена с мисъл за хората. Кафе машина, до нея може и солети, вафли, кроасани да си вземете. Има кошче и няма една хартия отвън. А за неободимия ток – слънчев панел. Това е. Така се работи за хората. Всичко друго са оправдания на безделие и безхаберие. Но пък от заплатите си не се отказват, наглеят.

ПС: Селото е в България – да не си помислите те, че е другаде:) Село Равнища! Може, може!“

Коментиращите са приятно изненадани от спирката. И още как. Ежедневно ставаме свидетели на тревясали улици, препълнени кошове и разпилени навсякъде боклуци – дори и сред природата.

Някои граждани приветстват направеното, но при други скептицизмът надделява. Те смятат, че красивата спирка бързо може да стане жертва на вандали. Вижте мненията на хората:

„Красиво и удобно! Голямо БРАВО за хората които са го направили и за тези които го опазват в този вид“, пише Стефка Юрукова

„Всичко може но безхаберието е голямо“, добавя Мариана Динкова.

„В случая е съчетано удобство с търговска дейност. Което е много добра идея… Все пак едва ли има табела „Спирката се ползва само при консумация“,“] смята Христо Ашламинатора.

„Да не повярваш! Рано е да се радваме! Ще се намери някой или някои да я направи „по българска“. Много изроди има,на които всичко им пречи. Дано да оцелее!“, коментира Стоянка Кирчева.

„Не може да бъде? Такова нещо в България няма!“, чуди се Милко Попов.

Надяваме се въпросната спирка дълго време да радва местните жители и туристите, пристигнали, за да се насладят на красотата на планината.


Източник: glasnews

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кирил Петков е смазан! Секретарят на Радев за искания КСНС: Казано е необходимото
Next: Бареков сензационно: Разпитаха ме европрокурори! Скоро ще арестуват хора на Киро и Радев

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.