Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Списък на лошите навици, които пречат на забогатяването на тези, които все още не са го направили
  • Новини

Списък на лошите навици, които пречат на забогатяването на тези, които все още не са го направили

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
nnasdastastasdast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В университета Браун (Brown University) е проведено едно от най-големите проучвания на финансовото поведение на човека в историята. Само за събиране и обработката на данни са били необходими пет години – общо в проучването са участвали 50 хиляди семейства (повече от 150 хиляди човека).

Учените в продължение на години изследвали поведението на хората с пари и открили ясни паралели между човешките навици и това, доколко са финансово успешни. Изследователите успели да създадат списък на лошите навици, които пречат на забогатяването на тези, които все още не са го направили.

На свой ред състоятелните участниците в проучването, от тези лошите навици или напълно са се отрекли, или те знаят за тях и с всички сили се борят за да им устоят.
И макар това да не е лесно, има един малък, но приятен плюс: тези хора са богати.

Трябва да се отбележи, че в проучването не са били включени хора, които са наследили състоянието си. Това е много по-лесно, отколкото да се забогатее от нулата. Така че учените се интересували само от тези богати хора, които са спечелили и продължават да печелят със собствения си труд.

И така- каква е разликата между бедните и богатите:
1. Втора работа
Повечето от богатите хора (67%) правят всичко по силите си, за да имат повече от един източник на доходи. Това не са само инвестиции: хората, които нямат пари за това, най-малкото си намират втора работа.
С това се занимават само 6% от бедните. Богатите хора не губят време – те заработват.

И знаейки, че на едно място няма да спечелят толкова, колкото на две, те правят това и на двете. Те работят два или три пъти повече, и така имат повече пари за това, че после да направят изгодна инвестиция, да започнат бизнес или да инвестират в себе си и да научат нещо ново – което после отново води до по-високи приходи.

2. Лотарии
Конни надбягвания, покер, залагания в спортни игри, купуване на лотариен билет – 77% от бедните го правят редовно, и само 6% от богатите.

Може да се твърди, че това не е някакъв особен показател, а просто бедните се нуждаят от пари, и те мечтаят за забогатяване. Но именно в това е проблемът: бедните харчат парите си с надеждата да забогатеят изведнъж, а не да заработват.

Ако просто се спестяват всички суми, които бедният човек изразходва за тези празни и глупави опити, година по-късно ще открие, че е събрал много прилична сума.

3. Четене и учене
Друга много интересна статистика: 79% от богатите признават, че много по-често четат професионална литература, и всичко, което е свързано с тяхната кариера за да повишат своето професионално ниво. И макар богатите често да казват, че им липсва художествената литература, деловата има за тях приоритет.

Освен, че бедните, по принцип, много по-малко четат, само 11% от тези, които четат въобще (и това е, честно казано, едно малцинство), четат професионална литература.

По-голямата част от бедните хора четат единствено за удоволствие. Вие ще кажете, че няма нищо лошо в това, и ние сме съгласни. Само че по-късно не се оплаквайте от бедност.

4. Разходи
Оказва се още, че за разлика от бедните, богатите хора никога не купуват неща, които не са им по джоба. Ще се изненадате, но и за богатите постоянно възникват такива проблеми. Така например, бедният ще си купи, например, много скъп телефон, въпреки че има телефони, които са по-евтини и ще му се наложи да вземе заем или да похарчи пари, които не са за това, а след това дълго ще си отказва по-належащи неща, отколкото висока резолюция на екрана на скъп телефон.

А богатият, без значение колко би искал, да речем, много скъпа кола, никога няма да я купи, ако ще трябва да вземе заем или да си отказва нещо друго.

Богатите хора купуват по-евтини коли.

5. Бюджет
И между другото, за харченето като цяло. 84% от богатите хора строго следят техния бюджет и правят всичко възможно да не излизат извън него. Те решават предварително колко и за какво да харчат, и редовно правят преглед на разходите си. Те никога не се сблъскват с такъв проблем, с който мнозина се сблъскват в края на всеки месец: какво се е случило с парите? Те знаят точно за какво са изразходвани.

А сред бедните, онези които внимателно следят разходите си, са само 20%.

Другите, след като платят наема и сметките, просто пилеят останалите пари, без да се замислят за какво точно и колко харчат.

6. Спестявания
Само 5% от бедните редовно заделят 10% от месечния си доход. 20% не заделят практически нищо. Основната причина се крие във факта, че същите тези 10% на бедните им изглеждат толкова незначителна сума, те не мислят, че е важно да я заделят. Други отдават това на факта, че ще им бъде трудно да живеят, без да изхарчат тези 10%.

Първият аргумент е глупав, защото, колкото и малко да можете да заделятe, ще имате спестявания. Ако не се заделя нищо, то и спестявания няма да има изобщо. Вторият аргумент е несъстоятелен, тъй като, без значение колко малки са доходите ви, вие определено можете да живее, ако се намалят с 10%.

И имайте предвид: 93% от богатите хора заделят редовно.
Без значение колко. Основното нещо е : Редовно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Когато глас от входа на църквата прекъсна сватбата, булката се изненада, има защо
Next: Съвет от пенсиониран агроном за обилна реколта. Цяла есен ще носите чували с картофи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.