Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
През тежките военни години завършилите началното училище в село Скорци продължаваха образованието си в отстоящото на 8 километра с. Боженци. Към училището бяха изградени ученическо общежитие и стол, които в тези тежки години привличаха учениците, пише до редакцията на „Ретро“ читателят Пенчо Пенчев.
Преподаваха ни петима учители, единият от които беше възпитател с няколко часа през седмицата.
Бяха разпределили учебните предмети помежду си. Един от учителите се открояваше със своята отлична подготовка.
Казваше се Христо Стефанов Пеев. Беше ни класен ръководител и ни преподаваше български език, история и физическо възпитание. Умело предаваше учебния материал, който усвоявахме още в часовете. Често ни декламираше стихове на Ботев и Вазов. Разказваше ни за тежкото турско робство и борбите на народа за освобождение. Ние го слушахме в захлас.
Никога не жалеше времето си за индивидуална работа. Имаше чувство за хумор, но когато трябваше, беше строг, но справедлив. Отнасяше се бащински към всички ученици. Ние го обичахме и с нетърпение очаквахме да влезе в клас. Стана наш любим учител. След учебни занятия ни поемаше възпитателят. Под негово ръководство подготвяхме уроците и домашните упражнения.
Един ден нашият учител не се яви в училище. Разбрахме, че е мобилизиран и заминал на фронта. След няколко дни получихме писмо от него, с което ни се извиняваше, че не е имал възможност да ни се обади и да се сбогува с нас, и ни пожелаваше успехи в бъдещата ни работа. След известно време завършихме училище.
Научихме, че любимият ни учител се е завърнал от фронта и е започнал работа в Габровско училище. След 25 години, през 1967 г., имах възможност да се срещна с него, но вече като негов колега.
Бях определен за „началник-лагер“ в един от морските лагери на окръга. Отидох в отдел „Народна просвета“-Габрово за заверка на лагерните документи. Заварих го там, отишъл със същата цел. Беше определен за „началник-лагер“ в друг пионерски лагер. Обадих му се, но не можа да ме познае.
След като му се представих, се сети за мен. Отидохме в една сладкарница да се почерпим. Поговорихме за училището в с. Боженци, за работата, семействата и бъдещите ни планове. Разделихме се като приятели. Бях много радостен и щастлив, че се срещнах и разговарях със своя любим учител. Той не е вече между живите. Живи са неговото дело и милият спомен за него.
Пенчо Пенчев, Трявна
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: