Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спомен за Дядо Добри – светецът от Байлово, който днес щеше да навърши 109 години
  • Новини

Спомен за Дядо Добри – светецът от Байлово, който днес щеше да навърши 109 години

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
gegdfgdfgrrrr.jpg

В деня на 109-ата годишнина от рождението на дядо Добри от Байлово се връщаме към спомените за този “тих ангел”, който остави следа в сърцата на мнозина. Журналистът Борислав Радославов, автор на книгата “Дядо Добри – светецът от Байлово”, разказва за неговия живот и влияние в интервю за “Нашият ден”, пише БНР.

 

“Дядо Добри беше истински пример за доброта и човечност, към които трябва да се стремим. Той непрекъснато препоръчваше на хората да бъдат търпеливи и смирени, защото търпението ни води към смирението. Вярата беше източникът на сила за него и успяваше да прехвърли значителна част от тази вяра на другите“, казва той.

 

Срещата с Борислав Радославов се е състояла в двора на църквата в Байлово, където Дядо Добри прекарва последните години от своя живот. Там те разговарят дълго за надеждата и вярата.

 

“Неизчерпаемата щедрост на Дядо Добри го караше да дарява на манастири в цяла България. Той беше истински благодетел, който се грижеше за нуждаещите се и подкрепяше религиозните общности“, споделя Радославов.

 

Сдружението “Азбукари” също отдаде заслуженото признание на Дядо Добри. Председателката на организацията, Цвета Кирилова, споделя в интервю за “Нашият ден“, че отдавна се борят за изграждането на паметник в “памет на този почтен човек“. Те считат, че е важно да запазим доброто и да издигнем Дядо Добри на пиедестал, тъй като неговите ценности са от съществено значение за нашето общество.

 

“Той е един от най-великите морални примери в наши дни, а неговият аскетичен начин на живот и неизчерпаемата му щедрост се превръщат във въздигнат нравствен модел“, казва Кирилова.

Така днес си припомняме “тихия ангел” от Байлово, Дядо Добри, и възхваляваме неговите добри дела и влияние върху хората. Неговата вяра, търпение, смирение и щедрост продължават да ни вдъхновяват и да ни напомнят за важността на доброто в света, който живеем.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди обед остана без Сашо Кадиев, гледахме го цели 12 години на екран, ето какво сподели той
Next: Мъжът, който си поръча 3 пържоли за 650 лв сподели, че преди дни поръчал цяло агне, хапнали си 30 човека

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.