Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спомен за страшен кошмар връхлетя Нинова в ефир: Сериен филм на ужасите
  • Новини

Спомен за страшен кошмар връхлетя Нинова в ефир: Сериен филм на ужасите

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
gfsdgdgregerg.png

Комплексни са причините за това, което се случва. Лошото е, че като сериен филм на ужасите. Бисер, Царево, Мизия, Карлово. Ще ме извините, ако съм малко повече емоционална. Преживях наводнението в Мизия. Това заяви пред bTV лидерът на БСП Корнелия Нинова.

„Бях на Бузлуджа и ми се обадиха, че има опасност да бъде залят нашият град. Веднага хукнах натам. През огледалото назад видях три метра вода“, сподели тя почти със сълзи на очи, видимо разтърсена от спомена.

„Твърдя, че нито едно от тези наводнения не единствено по причина на дъжда. Няма как от небето да валят шарани. Така беше в Мизия“, посочи тя.

„Днес чух една жена да казва, че по площадите вече вали сладководна риба“, каза тя за бедствието в Царево.

Тя припомни, че като вицепремиер в кабинета „Петков“ се е занимавала много с язовирите в България. Те са общо 6844. Стотици са безстопанствени, просто не е могло да се установи кой отговаря за тях.

Нинова посочи своите предложения в тази насока: „Тази собственост да се окрупни. Водите и язовирите да се обявят за национално богатство, национална сигурност, да се възстановят напоителни системи“.

Освен това тя настоява за контрол на тези процеси, защото „масово се раздават на концесия язовири без никаква грижа“.

Според лидера на БСП, от концесията на язовирите държавата само губи. Тя разказа, че в първите ѝ дни като вицепремиер ѝ били дадени 15 големи папки за концесии, като разчитали, че тя не е ориентирана в обстановката и ще ги подпише. Тя не го направила.

По отношение на законите, които се очаква да се приемат в парламента, Нинова каза: „Това, което е разумно, за Шенген, за европейското развитие, за ПВУ, ще го подкрепим. Изразяваме резерви за закона за КОНПИ“.

„Спорят как да си разпределят властта в КОНПИ. На колко парчета да си я разделят, така че кой от сглобката колко да вземе“, допълни тя.

„Не можем да допуснем смяна на националния празник, както и да ни управляват хора с двойно гражданство, искаме да ни управляват българи“, подчерта Нинова.

„За съдебна реформа си заслужава да се говори, но не такава, каквато направиха досега“, обясни тя.

„Пред нас и пред публиката и журналистите преговарят за правителство, а задкулисно в манастир се договорят за разпределени на власт пари и влияние“, възмути се тя относно разкритията за участие на Алексей Петров в съставянето на кабинета.

„Докато така седят някъде и се договарят, няма да върви напред държавата“, завърши Нинова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова разкри докога ще я има управляващата сглобка
Next: Снимки преди и след ужасния потоп в Царево накараха хората в мрежата да се смълчат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.