Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Според мнозина правителството е вече на катапулта! Няма да повярвате кого готвят за премиер на България
  • Новини

Според мнозина правителството е вече на катапулта! Няма да повярвате кого готвят за премиер на България

Иван Димитров Пешев май 8, 2022
mnozinrirkril.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Главният секретар на президента Димитър Стоянов, който се смята за един от най-доверените хора на държавния глава и негов дългогодишен личен приятел, най-вероятно ще оглави следващото служебно правителство, което става все по-реално заради поредицата от скандали, в които се завъртяха сегашните управляващи.

Точно затова не е изключено Румен Радев да нареди трети временен кабинет, който да управлява до есента, когато може да се проведат предсрочни избори.

Спекулациите, че той ще бъде оглавен от бившия служебен министьр-председател Стефан Янев, окончателно отиват в графата „фейк новини“, след като генералът обяви официално, че ще учреди на 5 май партия „Български възход“.

Не друг, а точно президентският секретар Димитър Стоянов реагира светкавично във фейсбук и написа: „Новият „възход“ се е задал на хоризонта! А не, благодаря!“. Този коментар е особено интересен, защото окончателно опровергава слуховете, че това е новата политическа формация на Румен Радев, пише „Филтър”.

Димитър Стоянов не за първи път изказва остри позиции в социалните мрежи по всякакви въпроси, а напоследък най-често атакува Кирил Петков и Асен Василев. Стоянов нападна лидерите на „Промяната”, когато бе сменено ръководството на „Булгаргаз“, и дори отсече, че то лъже, че е внесло предложение да бъде намалена цената на газа.

По-късно иронизира различните версии на Петков и Василев за ареста на Бойко Борисов.

Противопостави се публично и на участието на проф. Тодор Тагарев в коалиционните преговори на тема „Национална сигурност“. Изказванията на президентския съветник бяха подгряващи, преди Радев да обяви открита война на харвардските възпитаници, които дължат политическата си легитимация именно на него.

Държавният глава и дуетът Петков-Василев вече се разминават по най-важните въпроси за България – доставянето на оръжие за Украйна, спирането на газа и даването на зелена светлина за старт на преговорите за приемането на Северна Македония в Европейския съюз.

В същото време Димитър Стоянов засилва критиките към правителството, а източници от „Дондуков“ 2 са категорични, че тъкмо на него Радев ще гласува доверие да оглави евентуален бъдещ служебен кабинет. Кой е Димитър Стоянов?

Полковникът от резерва има завидна биография на професионален военен. Роден е в Свиленград, завършва математическа гимназия и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, а кариерата му в изтребителната авиация започва от авиационния полк в Узунджово, за да стигне до началник-щаб на Трета изтребителна авиобаза в Граф Игнатиево.

Има около 15 години съвместна служба с Румен Радев, включително и като негов началник-щаб в Командването на ВВС.

Димитър Стоянов е човекът, който е държал живота на Радев в ръцете си, командвайки полетите от земята, докато асът в авиацията бил в небето.

Макар и по различно време, и двамата учат във Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ. Преминават и през Военната академия „Георги С. Раковски“. Колегите описват Стоянов като работохолик, понякога рязък в оценките, принципно справедлив и амбициозен човек.

Едно от най-ценните му качества е лоялността, която проявява през всичките години към Радев, а тя го превръща в пълен контрапункт на дуета Петков-Василев.

Двамата харвардци дължат кариерното си развитие в политиката на президента, който прокара пътя им в нея, а само няколко месеца по-късно си позволиха публично да определят позиция на държавния глава като позорна.

Близки до Румен Радев твърдят, че той не само е разочарован от метаморфозата им, но и вече напълно убеден, че действията им са вредни за държавата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Току-що българските власти получиха лъскаво писмо, от Газпром е: Ето присъдата за сметките на всички
Next: Извънредно! Пожар бушува до Добринище, стихията се разраства с невиждана скорост

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.