Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Според топ военен експерт разпадът на Русия е неизбежен, но ето как ще я разпарчетосат
  • Новини

Според топ военен експерт разпадът на Русия е неизбежен, но ето как ще я разпарчетосат

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
qkqutuqtuqks.jpg

Да се разчита, че това ще се случи скоро – е върхът на неразумното, смята Петр Черник

Разпадът на Русия е неизбежен, но този процес може да отнеме дори десетилетие. Това мнение изразява военният експерт Петр Черник, предава Канал 24, предаде УНИАР.

„Решението за понижаване на стратегическия геополитически статут на Русия е взето. Преди всичко в англосаксонския свят. А ние, украинците, просто ще отнесем в гроба последното отражение на московския империализъм“, отбелязва той.

Това би могло да се случи и за един ден. Съветският съюз умря за три дни. Въпреки това да се разчита на подобна изненада би бил върхът на неразумното“, коментира експертът.

Не изпускай тези оферти:

Черник уточнява, че окончателното решение за пълното разпадане на Русия все още не е взето. Той се фокусира върху „пустия Сибир“, който по-късно може да стане част от Китай. Затова Черник го нарича „новият събуден хегемон“.

Според военния експерт в момента американците се занимават с доктринално разбиране какво трябва да правят с Китай: „Когато дадат отговор на този въпрос, а те неизбежно ще го дадат, тогава ще бъде взето решението за разпадането на Русия“.

Припомняме, че по-рано, след успешното контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна, беше съобщено за руският президент Владимир Путин, че започва да променя позицията си по отношение на преговорите с Киев.

Чешки дипломат от висок ранг беше уволнен заради това, че е предавал информация на руските тайни служби, съобщи вчера чешкото външно министерство, цитирано от Франс прес.

„Потвърждавам, че реших да взема мерки, за да се погрижа служител, който е сътрудничел на чужда държава да не работи повече в министерството“, каза чешкият външен министър Ян Липавски.

„Няма да правя допълнителен коментар от съображения за сигурност“, добави той.

Според чешките медии дипломатът се е възползвал от достъпа си най-високото ниво на сигурност и е работил за руската Служба за външно разузнаване (СВР).

Ежедневникът „Деник Н“ твърди, че въпросният дипломат е работил за външното министерство от 90-те години на миналия век на различни длъжности, включително в посолства в чужбина.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Те, българите, някога бяха най-справедливи от всички народи и от всичко на света най-много почитат добродетелите и
Next: Пълен погром на пристанището в Бургас! Летят яхти, падат стълбове! В сградите зейнаха дупки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.