Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спортният министър развъртя метлата! Тотото с нов шеф, уволнени са и
  • Новини

Спортният министър развъртя метлата! Тотото с нов шеф, уволнени са и

Иван Димитров Пешев август 28, 2023
fsdgdsfgererew.png

Министърът на младежта и спорта Димитър Илиев извърши промени в Управителния съвет на държавното предприятие „Българския спортен тотализатор“ (БСТ).

Освободени са трима членове на УС, включително изпълнителният директор на БСТ и председателят на борда. На тяхно място са назначени нови членове. За изпълнителен директор на предприятието е определен Георги Тарлеков с условието да заема длъжността до провеждането на конкурс. Другите двама нови членове са Рада Гьонова и Петър Пейчев.

Промяната цели подобряване на дейността на Българския спортен тотализатор, предприемане на мерки за оптимизация и усвояване на възможностите, които законът предоставя за развитие на държавния оператор с цел увеличаване на генерираните приходи и осигуряване на повече средства за спорт чрез отчисленията от БСТ.

Анализите показват, че независимо от много добрите възможности за развитие на дейността на тотализатора, те не се използват пълноценно и ефективно. В същото време са установени случаи на необосновано освобождаване и замяна на дългогодишни кадри. Прилагана е незадоволителна политика относно доходите на заетите в дружеството служители, слаб е и вътрешният контрол.

Досега действащият борд е назначен след бързо проведен конкурс в последните дни на служебното правителство, завършил с договори с освободените лица, от които притеснително са отпаднали клаузи, даващи възможност на следващото ръководство да взема решения за състава на органите за управление на предприятието.

Виждането на екипа на ММС е, че управителното тяло на БСТ следва да действа много по-решително, с ясна визия и цели, насочени към постигане на по-добри резултати и съществено по-високи постъпления на средствата за спорт. Министър Илиев ще предприеме действия за съществено редуциране на разходите за заплати на органите за управление.

Друга важна цел е да се установи справедливо заплащане за всички работещи в Българския спортен тотализатор и по-добри условия за труд. Позицията на ММС е, че сега изплащаните възнаграждения на изпълнителния директор, са непропорционално и прекомерно високи за служител в държавно предприятие. От новия екип се очакват бързи действия, повече прозрачност и ясна отчетност в работата му.

Назначеният за изпълнителен директор на БСТ Георги Тарлеков е финансист с дългогодишен опит в администрацията, мениджмънта и управлението на финанси и проекти. Придобил е магистърски степени по мениджмънт и маркетинг, банки и финансов бизнес и управление на администрацията. Преди да заеме поста е съветник на министър Илиев по финансовите въпроси.

Рада Гьонова е служител на БСТ повече от 16 години с експертиза в областта на хазарта. По образование е юрист, също така е магистър по стопанско управление и по право на Европейския съюз.

Петър Пейчев притежава богат опит в реализация на проекти, свързани с аудио-визуални продукти, включително и на такива, финансирани от европейски програми. Бил е управител на водеща продуцентска компания у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш чакръкчия прави чудеса: Лекува дископатия, рак, ишиас, плексити и шипове
Next: Седем арестувани след двете убийства на дете и шофьор в село Прилеп

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.