Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спортът е неутешим! България загуби един от най-големите си треньори в историята
  • Новини

Спортът е неутешим! България загуби един от най-големите си треньори в историята

Иван Димитров Пешев август 11, 2022
tntnetereiroe.jpg

На 64 години почина един от най-големите биатлонисти и треньори по този спорт в историята на България Юри Митев. Той дълго време се бори с коварна болест, предава 24 часа.

Юри Митев е роден на 6 февруари 1958 г. в село Стамболово община Ихтиман. В спортната си кариера има участие на две олимпиади и две световни първенства. Заедно с Владимир Величков участват на игрите в Лейк Плесид и Сараево. Те са първите ни биатлонисти на олимпиади.

През сезон 1981/1982 Митев завършва на 24-о място в генералното класиране за световната купа, а най-доброто му класиране е осмо място на спринта в Лахти. Двете му световни са в Минск през 1982 г. и в Осло през 1986 г.

В дългогодишната си треньорска кариера той бе национален селекционер при мъжете при Христо Воденичаров, Спас Златев, Красимир Виденов и Бойко Попов. По-късно става старши треньор и на жените с водещи състезателки Емилия Йорданова и Десислава Стоянова.

Митев е един от основателите на турския биатлон, където работи.

Поклонението ще бъде утре в 11 ч на гробищния парк в село Бодрово, община Ихтиман.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ТРУС! БСП се разпада: Коалицията е пред невиждана катастрофа преди изборите
Next: Ето ги милионерите в здравната ситема у нас! Списък със заплати на болнични шефове

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.