Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спрете да ги пръскате с обезмаслител! Ето в какво аз потапям филтрите на аспиратора и след 10 минути блестят от чистота
  • Новини

Спрете да ги пръскате с обезмаслител! Ето в какво аз потапям филтрите на аспиратора и след 10 минути блестят от чистота

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
vasdvsdbkfdkndgfknh.png

Някои части на къщата винаги са много по-мръсни от други.

Едно такова място е аспираторът или по-скоро филтрите му, които обикновено са покрити със слой мазнина.

Може да изглежда, че почистването му е много сложно и отнема много време, но баба ми определено не е съгласна.

 

Слоят мазнина и прах върху аспиратора изглежда неестетичен и дори нехигиеничен. Най-лошото е, че след известно време се появява неприятна миризма.

 

Ето защо е много важно да почиствате аспиратора редовно. Повечето хора обаче го намират за много трудно или дори невъзможно за изпълнение.

Оказва се, че в това няма нищо сложно. Не е нужно да губите много време и да изразходвате много енергия. Тази работа наистина не е много уморителна.

Ако опитате този лесен метод , вашият аспиратор отново ще изглежда като нов.

 

Ще ви трябват само няколко съставки и ще почистите аспиратора само за няколко минути. Вероятно вече имате всички необходими съставки у дома, така че няма да изисква допълнителна инвестиция. Наистина не е нужно да харчите пари за скъпи почистващи продукти, които не винаги са ефективни.

И така, как почиствате филтрите на аспиратора си?

 

 

Ето инструкции стъпка по стъпка:

 

  • Сварете вода в голяма тенджера.
  • Добавете няколко супени лъжици сода за хляб. Добавяйте содата постепенно.
  • Поставете мръсния филтър във водата със сода за хляб. Ако съдът не е достатъчно голям, за да побере целия филтър, можете първо да потопите част от него и след това да го обърнете и да потопите другия край. Това ще ви позволи да намокрите целия филтър.
  • Варете около 10 минути. Отстранете филтъра и изплакнете с топла вода. Изсушете и поставете обратно на място. Филтърът ще блести отново чист!

 

Почистването на филтрите на аспиратора не трябва да бъде дълга и досадна работа. Определено ще пробвам този метод. Споделете статията, за да опитат и вашите приятели този трик!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите пръснаха рекорните 3,4 милиарда за почивки
Next: Чудо! След 20 години мъки: Слави пребори множествената склероза

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.