Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спрете да изхвърляте утайката от кафе! 17 гениални начини за повторното ѝ използване у дома!
  • Новини

Спрете да изхвърляте утайката от кафе! 17 гениални начини за повторното ѝ използване у дома!

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
dsgdokgkdfkkdfhdfhgf.png

Знаете ли, че кафето има и други цели извън рамките на чашата? Днес ще научите повече за невероятната употреба на утайката от кафе!

Използвайте утайката, за да избавите вашето куче от бълхи

Утайката може ефективно да отблъскне бълхите от вашето куче. Изкъпете кучето си и го натрийте с кафе. След това изплакнете. Кофеинът може да бъде токсичен за кучетата, затова се уверете, че не биха консумирали утайката.

Отстранете петната и тъмните кръгове под очите

Кафената утайка може да действа като диуретично средство и да намали подпухналостта. Кокосовото масло и кафето ще ви помогнат да се отървете от кръговете под очите. Просто смесете съставките до получаването на гъста каша. Нанесете върху кожата под очите и оставете за 20 минути. След това можете да изплакнете. За да получите по-добри резултати, повтаряйте процедурата 2 пъти седмично.

Ускорете растежа на косата си

Кафето може да стимулира растежа на косата и да ексфолира кожата на главата. Масажирате скалпа, докато си взимате душ.

Използвайте я като подправка

Добавете утайката към месото и зеленчуците на скара.

Боядисайте стария дървен стол

Трябва да смесите 1 супена лъжица кафе с бял оцет и да нанесете сместа върху стола. Оставете за 24 часа. След това използвайте сместа, за да почистите дървените мебели. Оставете да изсъхне, след това повторете отново за по-тъмен цвят. Не забравяйте да отстраните излишъка.

Намалете целулита

Кафето може да бъде много ефективно в случай на целулит. Масажът и ексфолирането на засегнатата област на кожата са полезни за увеличаването на кръвообращението и циркулацията.

Използвайте като естествен абразив

За да почистите вашите зацапани съдове или мръсния кухненски плот, просто трябва да ги поръсите с кафе и да използвате кърпа, за да премахнете замърсяванията.

Използвайте я, за да отглеждате моркови

Кафето в почвата ѝ добавя хранителни вещества, които на свой ред я подобряват, така че в нея можете да отглеждате моркови. По този начин можете да предотвратите появата на коренни ларви.

Използвайте я, за да изчистите камината си

За да почистите камината, използвайте кафе. Просто поръсете със слой навлажнено кафе върху пепелта, преди да я почистите.

Премахва мъртвата кожа

Кафето може да действа като невероятен ексфолиатор за премахване на мъртвата кожа.

Естествен дезодорант

Поставете кафето в малка купа или плик и оставете на рафта, за да премахнете миризмите в хладилника.

Домашни свещи

Използвайте кафето, за да направите свои собствени домашни свещи.

За приготвянето на месото

Утайката от кафе има натурално съдържание на киселини, така че тя действа като невероятно средство за приготвяне на месо.

Използвайте я в компоста

Може да обогатите градинския компост с микроелементи. Допълнителният фосфор, азот и калий в почвата помага на вашите растения да превърнат слънчевата светлина в енергия и да запазят влагата.

Използвайте я, за да се избавите от вредители

Кафето може ефективно да отблъсне вредителите, особено охлювите. Поръсете с него градината си, за да държите тези вредители надалеч.

Използвайте като тор

Можете също така да добавите утайката в почвата. Тя ще добави органични хранителни вещества, ще подобри аерирането и задържането на вода.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пийте зелев сок 7 дни подред. Ето причините!
Next: Гордей се България, Виктор Първов пише история, 7-годишния състезател е двукратен Европейски шампион

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.