Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спрете с този отвратителен All Inclusive и върнете плажовете на хората
  • Новини

Спрете с този отвратителен All Inclusive и върнете плажовете на хората

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
aalianiina.jpg

Пловдивският адвокат Тодор Кръстев с размишления във фейсбук относно обслужването по българското Черноморие

Минаха повече от 30 години от промените, а българският бизнес от сферата на туризма и услугите, сякаш е застинал в началото на 80-те години на миналия век. Изумително е просто това, че не искат да се променят, а и не искат да се научат.

Всяка година, буквално всяка година, особено по Черноморието, се отчита отлив на български туристи, но не, не и не, няма земна сила, която да ги накара да променят поне пет-шест неща в дейността си и с това поне малко да се доближат до обслужването, не на Малдивите или Бахамите, а до най-обикновените и прозаични курорти в Гърция и Турция.

Да, наистина става въпрос за немного усилия, които трябва да се направят, но не искат и не искат. Например да се ликвидира отвратителното положение с паркирането.

 

Няма как човек да почива пълноценно, когато или няма къде да си паркира колата, или ако намери, това да му струва колкото парите, които ще похарчи за детето си през цялата почивка.

 

Паркингите са раздадени на разни момченца, които дерибействат и са превърнали това в сладък бизнес. Ами вземете им ги просто.

Второ, върнете плажовете на хората. Да, на хората. И там нещата са отвратителни. Всички са раздадени на концесия на някакви тъмни субекти, които се държат с плажуващите като служители на колекторска фирма.

Та, вземете ги, какво толкова. Направете като в Гърция – чадъри и шезлонги да се ползват срещу консумация. И няма да загубите, ще спечелите.

Трето, спрете с този отвратителен All Inclusive по хотелите. Или го направете наистина добър, или наистина го махнете.

Не може кюфтетата, които си консумирал на обед, да разбереш, че са се превърнали в супа топчета вечерта.

Четвърто, плащайте както трябва на хората си, по дяволите. Няма как да задържите персонал и да го развивате, като им давате пари колкото да преживеят.

И не на последно място – променете си манталитета. Разбирането ден година храни, не е работещо.

Научете се да мислите в перспектива, направете хората си не просто клиенти, а гости, приятели. Лигавете ги, обгрижвайте ги, накарайте ги да се почувстват специални и те задължително ще се върнат. Не знам защо всичко това им се вижда толкова трудно на нашите хотелиери и заетите в туристическия бизнес.

Още информация за морето:

 

Българка сподели „пресни“ впечатления относно цените по заведенията в Гърция и България, пише glasnews.bg.

Преди седмици Инна Георгива била на почивка в съседна Гърция, имала е удоволствието да си позволи и почивка на нашето Черноморие. Именно това й позволява да направи сравнение относно цените по заведенията в Гърция и България.

 

В социалната мрежа тя написа, че в Кавала, заведение „Немезис“, както и у нас – в ресторант на южното Черноморие, направила една и съща поръчка.

Поръчката и на двете места включвала: гръцка салата, две ципури на скара, бутилчица Узо 200 мл, една бира и голяма бутилка минерална вода, като отбелязва, че водата в Гърция са я сервирали и без да я поръчват. За вкуса на храна, големината на порциите и обслужването в Гърция – Инна не си позволява дори да коментира. „Хората, които са били там, знаят“, пише тя.

В морското заведение у нас ципурата по грамаж в менюто била 350 гр. (както и тази в Гърция между впрочем).

„Та… донесоха ми една рибка няма и двеста грама, която при това не беше и ципура! Нещо от сорта на кефалче, или не знам какво… не обичам да правя сцени по заведенията, но все пак казах на сервитьорката, че това не е ципура (размера дори не съм го коментирала).

Тя настояваше, че готвачът й го е дал за ципура, отиде все пак до кухнята, върна се… ципура било (аз не съм яла ципура все едно) Както и да е, взех си порцията-пергамент, нещо претоплено от преди два дена поне, кефалче или друга неизвестна риба.“, допълва Инна.

По думите на Георгива гръцката салата у нас е една миниатюрна чинийка с домати, краставици, чушка и пет кубченца сиренце. Узото обаче си било Узо.

„Крайно салдо“

„В Гърция за тази поръчка платихме 30 евро с бакшиша и едва си изядохме порциите. В България сметката ни беше 70 лв., без бакшиша и бяхме леко гладни и с горчив привкус от обслужването.“, категорична е Инна.

Жената допълва, че както в Гърция, така и в България, плажовете са перфектни. „Така че в случая постът ми не е равносметка на моретата ни, а на самата храна! И моля, хора, които имат желание да пишат къде да почивам, моля не започвайте!!! Ще си почивам където си искам!“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптичката на БНТ Eва Кикерезова съсипа българското море: Мръсно, скъпо, кич
Next: За съпруга ми бях слугиня, за приятелите ми бях клюкарка, за децата ми бях бавачка, а за себе си кога да живея?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.