Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спряха погребението на отец Кирил Папудов, направиха спешна аутопсия: Убит е!
  • Новини

Спряха погребението на отец Кирил Папудов, направиха спешна аутопсия: Убит е!

Иван Димитров Пешев декември 21, 2023
sdfglkdfkgdkfhkfghgf.png

Известният отец Кирил Папудов от петричкото село Кладенци бе открит мъртъв в дома си завчера, възрастният мъж е намерен на леглото в стаята си от неговите роднини.

Вчера започнала подготовка за погребението му, покойникът бил измит, облечен и готов, за да бъде изпратен в последния му път, когато изведнъж роднините забелязали рани по главата и странни драскотини по лицето, съобщава Struma.com.

Предположили, че смъртта му не е естествена и вероятно някой го е пребил. Незабавно на място са извикани полицаи, които спрели подготовката за погребението и сезирали прокуратурата за съмненията на близките. Трупът е взет и днес ще бъде направена аутопсия за потвръждения или отхвърляне на версията за смъртта на отец Папудов.

Близките се съгласили, за да бъдат отхвърлени всякакви съмнения около причината за смъртта му. Те коментирали, че имал проблеми със сърцето, но се чувствал добре напоследък. Отец Кирил Папудов е национално известен.

Многократно задържан и осъждан за притежаване на наркотици- канабис. Около 10 пъти го вкарваха в ареста, след като в дома му се намираха килограми от наркотината трева. Свещеникът непрекъснато обясняваше, че отглежда марихуана, за да лекува себе си и болната си съпруга Мария, която почина през 2006 година.

Свещеникът се задоми повторно и пак продължи да сее канабис, новата му съпруга при един от арестите пое отговорността и беше осъдена на година и половина условно.

Жената твърдеше, че растението, което е открито в къщата им е саморасляк и отецът няма никаква вина. Той в този период бе в условията на условна присъда, и ако не бе баба Елена щеше да влезе в затвора, затова и жената пое неговата вина. Отецът има 5 условни присъди – 4 за канабис и 1 за незаконно оръжие.

В последните години обаче той се смири и нищо не се чу повече за него до вчера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Журналистка: Защо да дам 900 лв. за Нова година в Хисаря, вместо да отида за цяла седмица в Италия?
Next: По празниците нека пазим животните – пиратките и зарята са сериозна опасност за всички тях

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.