Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спящите бонови книжки още крият приятни изненади
  • Новини

Спящите бонови книжки още крият приятни изненади

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
sqpspashiastiast.jpg

Ако сте родени преди 1978 година, може да се окаже, че разполагате с много финансови средства, за които не подозирате. Трябва бързо да проверите боновите си книжки, които сте получили от масовата приватизация. Има вероятност те да ви носят доходност.

В България към момента има около 2,5 милиона души, които имат акции от масовата приватизация, но не знаят в коя компания са и дали това им носи пари. „Много хора по време на масовата приватизация получиха бонови книжки с 25 000 лева и масово ги дадоха във фондове.

Някои от тях излязоха пирамиди и хората си загубиха парите. Други обаче управляваха добре средствата на тези вложители и сега носят висока доходност на тези инвестирани бонови книжки.

Почти всички ваши слушатели, родени преди 1978 г. навярно имат акции от масовата приватизации с боновите книжки, които тогава се раздадоха, за които вероятно и не знаят в коя компания са, дали им носи доходност или не“, коментира Делян Добрев, председател на парламентарната комисия по енергетика и член на комисията по икономическа политика и туризъм, цитиран от Фокус.

Не изпускай тези оферти:

Направете всичко възможно да проверите кой фонд разполага с вашите книжки и отидете да потърсите дивидентите си, ако има такива налице. По закон дивидентите се пазят 5 години, а след това отиват в полза на компанията.

Нова услуга: Имате бонова книжка? Вижте дали печелите!
Централният депозитар и НАП дават възможност за проверка

Имате бонова книжка, а вече има и начин да проверите дали ви носи печалба.

Централният депозитар и Националната агенция за приходите пуснаха дългоочакваната услуга – проверка за притежаване на акции с ЕГН и ПИК – персоналният идентификационен код, който се издава от данъчните.

Така всички желаещи ще могат да проверят дали притежават, или не акции от предприятия, придобити по време на масовата приватизация, съобщи БНТ.
Пари „дремят“: Колко струват днес книжките от масовата приватизация?

Имаш приватизационен бон? Носи ли ти пари?
Колко струват боновите книжки от приватизацията?

Справката дава информация за собствеността върху финансови инструменти като акции, облигации и дялове, в кое дружество са активите и допълнителни данни.
Информацията може да бъде получена на електронен адрес: https://ewallet.csd-bg.bg/

След масовата приватизация през 1996 г. на всеки български гражданин се полагаха по 25 000 бона, раздадени под формата на бонови книжки.
12 години след края на масовата приватизация – над два милиона души притежават акции от предприятия, но не го знаят.
По официални данни общата сума на непотърсени акции от масовата приватизация достига между 2-3 млрд. лева.

Напоследък финансови експерти съветват притежателите на приватизационни бонове да бъдат по-активни в търсенето на акциите си от масовата приватизация.
Те констатират наличието на огромен брой спящ акции, причината за което виждат в ниската финансова култура на притежателите на акции от масовата приватизация.

Зелената бонова книжка, с която ни зарибиха да участваме в масовата приватизация преди 24 години, продължава да тревожи сънищата на управляващите и на притежателите (или наследниците) на заветната индулгенция. Мнозина акционери обаче се отчаяха от чакането и погребаха завинаги мечтите за светло капиталистическо бъдеще.

Три милиона българи тогава участваха (уж) в масовото раздържавяване – самостоятелно или чрез организираните 81 приватизационни фонда. Днес едва 31 от тези дружества, вече преобразувани в холдинги, все още присъстват на фондовата борса и дават информация за себе си.

Не минава месец без някой приятел или колега да звънне в „Банкеръ“ и да попита дали можем да разберем какво става с боновете му. Активността се засилва най-много около месец юни, когато се провеждат годишните отчетни събрания на акционерите и се шуми около разпределянето на печалбите „количеството на дивидентите.

Причината е, че тази тема отдавна е изчерпана за повечето от бившите приватизационни фондове.

За последната одитирана финансова година (2018-а) само пет от холдингите разпределиха дивидент – „Еврохолд България“, „Индустриален капитал холдинг“, „Стара планина холд“, „Албена“ (в която се вля „Албена Инвест холдинг“) и „Български транспортен холдинг“.

Колкото и д-а изглежда невероятно, дори и най-дебело прашасалата бонова книжка, може да се превърне в реални пари. Стига притежателите им да проявят инициатива и да се сетят къде точно са прибрали документите си – в чекмеджето, на тавана или в мазето. Възможностите са няколко:

да продадат акциите си на БФБ-София.

Информация за движението на цените на публичните компании може да се събере всеки ден от сайта на борсата, на страницата на Комисията за финансов надзор, а и в няколко други финансови сайтове, които имат правото да правят това. Във всеки момент може да се провери колко струва една акция и така да се пресметне колко пари може да вземе за тези книжа притежателят им, ако ги продаде.

Към момента книжата на тези холдинги се котират в широки граници. Най-висока е котировката на „Албена“ АД – 41.4906 лв. за един брой. Туристическото дружество попада в тази група, тъй като бившият приватизационен фонд „Албена Инвест холдинг“ АД се вля в компанията, контролирана от Красимир Станев. А всички негови акционери получиха акции от „Албена“.

Акциите на „Холдинг Варна“ АД могат да бъдат продадени за по 38.3639 лв. за един брой. Най-близо до тях е холдинг „Нов век“ АД – 17 лв. за акция

За някои акционери по-добрият вариант е да запазят ценните си книжа. През изминалата година няколко от съществуващите холдинги проявиха завидна инвестиционна активност – увеличиха капитала си с нови акции, взеха облигационни заеми, купуваха нови дружествата. С две думи – обогатиха (и евентуално оскъпиха) портфейла си.

Така че при едно успешно развитие на проектите им, цената на техните акции би се повишила и акционерите биха спечелили от продажба на по-късен етап.

Дивидентът

обаче е най-сигурната печалба от един приватизационен фонд. Сумата се гласува от общото събрание и в тримесечен срок се изплаща. Но това се случва само при положение, че компанията е на печалба и ако общото събрание вземе решение част от нея или цялата да бъде върната на акционерите.

Няколко са бившите приватизационни фондове, които никога не са забравяли притежателите на техни книжа и най-редовно са разпределяли дивиденти. Отличник по този показател е „Стара планина холд“ АД – единствената българска публична холдингова компания, която е изплащала дивидент през всяка година от дейността си. Тя има 22 292 акционери (в т.ч. пенсионни и взаимни фондове, банки и др.), а брутната сума, заделена от печалбата през този период, е над 26 млн. лева. Председател на съвета на директорите е Евгений Узунов, а изпълнителен директор – Васил Велев.

Шанс има за всички собственици на акции на приватизационен фонд, тъй като те могат да потърсят дивидента си (ако е гласуван) за последните пет години. Тези пари обаче се изплащат само за срок до пет години, който започва да тече от датата на общото събрание. След това неполучените суми влизат в активите на компанията.

ДАЛИ СЪМ АКЦИОНЕР?

Първата стъпка е да се отвори боновата книжка и да се провери в кой приватизационен фонд или предприятие са вложени инвестиционните бонове. Ако не можете да се ориентирате, е добре да се потърси помощта на инвестиционен посредник, който може да работи като регистрационен агент.

Информация за тях се получава от Комисията за финансов надзор. Само регистрационният агент може да направи справка и да получи документ от Централен депозитар АД – депозитарна разписка, че притежавате акции в дадено дружество.

Услугата се заплаща, а с негова помощ може да продадете акциите си или да си ги запазите, като по този начин запазвате правото си на дивидент, ако компанията разпределя такъв. Искането за депозитарна разписка трябва да се прави лично, а не чрез пълномощник.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев предупреди: Има разминаване в прогнозата! Може да се хванем за главите
Next: Вaнгa e убeдeнa, чe къcмeтът идвa в къщaтa c пoмoщтa нa тeзи пpeдмeти

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.