Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сравнение на почивката между България и Гърция предизвика бурна реакция в социалните мрежи
  • Новини

Сравнение на почивката между България и Гърция предизвика бурна реакция в социалните мрежи

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
jllllllllllllllllllllll.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нашенец публикува своето сравнение на различните варианти за лятна почивка и предизвика голяма дискусия в социалните мрежи. Той живее някъде в родопите, на около 100 километра от бялото море.

Всъщност там вече го наричат Родопското море, защото буквално българи от региона превземат гръцките плажове

Казва, че колкото струва в България да идеш на почивка, горе-долу толкова излиза и в Гърция. Разликата не е в парите, а в усещането. Казва във „въздуха“, защото в България трябва да си платиш за правото да дишаш въздух. При комшиите не е така, а и е по-близко. Много по-спокойно, много по-чисто. А и в Гъция няма „бесовете на мутро-барока по петолинието на чалга“.

Вариант №1 – почивка на баира в родното село

Това е най-евтината почивка. Имаш си дворен фитнес, нощем се живее, а ако има басейн или река наблизо още по-добре. Цените средно са по 3.50-4 лева за бира, ако седнеш някъде, 10 лева за вход на басейн за човек, пържения картоф е по пет лева, хапките са по 7. Едни 80 лева ще оправят цялото семейство за цял ден на басейна. Нощувката? Безплатна – ти си си у вас на село. Че и работа ще свършиш.

 

Вариант №2: На 100 километра в Гърция

Сипваш 40 лева в колата, като се прибереш даже ще ти е останало. Плащаш 20 евро и всички спите на палатка, на къмпинга. Взимаш си покупки от България, ядеш и си пиеш там на хубавото море. Плажът е до където ти стига погледа, има свободни зони за плаж. Ако седнеш някъде на заведение, ще дадеш 4-5 евро за бира, 2-3 евро за фрапе, цените на другите напитки и сандвичите са подобни.

Само, че в къмпинга са ти сложили хладилници и скари – можеш да си направиш каквато искаш гощявка

Вариант №3: Давай парите, взимай си ключа и се оправяй на нашето море

Така те посрещат на нашето море.. Броиш 900-1000 лева, взимаш си ключа и се оправяш в покоя на средно хубав хотел. Е, да, преди това ще чакаш около час на рецепцията да се наканят. Даваш паричките, отиваш си в стаята и може да се окаже, че ще търсиш метла да си поизчистиш, ще ходиш да питаш за паролата за интернета и други подобни.

Е, да, в рекламата пише градина, която се оказва „тротоар, 2 на 2 метра, обрасъл в храсти, с гледка към паркинга и съседния хотел в стил Люлин“. Чакаш ден-два да ти дадат простир, междувременно хвърляш бански и хавлии, където ти падне.

А цените? Ами бирата е 6 лева, уж 3 евро, ама ако дадеш 10-тачка, дребни няма за ресто. Дано се кефиш на чалгата, защото дъни навсякъде.

Вариант №4: Да усетиш чувството за 600 евро, ама преди да ти ги вземат да ти предложат кафе

Качваш се в колата, палиш към някое гръцко хотелче и като отидеш да те посрещнат с „Добър ден!“ на развален български, да те попитат имало ли е чакане на границата, изморени ли сте, искате ли по едно кафенце да се освежите. Отиваш в 9:20, казват, че стаята ти е почти готова. Настаняваш се за 8 нощувки и плащаш 600 евро. С около 200 лева повече за същия брой нощувки в горния сценарий.

Ама какво получаваш за тия 200 лева повече?

Любезни хора, които те обслужват като цар.. Водата е чиста, храната е прясна, каквото ти потрябва ти се осигурява веднага. Липсва музикален тероризъм на всяка крачка. Няма и огромни мъже, които вървят след теб и не чакат да си оставиш хавлията, за да си платиш за умопомрачително скъпия паркинг на плажа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази бележка, оставена на коша за боклук, трогна всички!
Next: Да бъдем подготвени! Очакват ни 3 пика на жегата – в сряда, в събота, а към 26-27 е най-големият

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.