Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сравниха ни минималната заплата с тази в другите от ЕС, ето какво излезе
  • Новини

Сравниха ни минималната заплата с тази в другите от ЕС, ето какво излезе

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2024
sdfvsdfvgdfhgfhjghjhg.png

Минималната заплата в България е над четири пъти по-ниска отколкото в Германия и близо четири пъти по-малка, отколкото във Франция., пише Труд бг. 

От януари 2024 г. минималната заплата у нас е 933 лв., което прави 477,04 евро. В Германия минималната заплата е 2054 евро, а във Франция е 1766,92 евро, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

 

Минималната заплата в България от началото на годината беше увеличена с 19,6%. Но има държави, в които увеличението на най-ниските възнаграждения е още по-голямо. В Полша минималната заплата вече е 977,53 евро, което е увеличение с 31,1% за година.

В Унгария минималната заплата е вдигната с 20,4% до 696,97 евро. Така разликата във възнагражденията у нас и в тези страни продължава да нараства.

Минималната заплата в България остава най-ниската сред страните от ЕС, въпреки че от началото на 2024 г. е увеличена с малко над 78 евро. Но погледнато не в проценти, а в абсолютна сума, минималната заплата в 11 държави от ЕС е увеличена с повече, отколкото при нас. Така реално вместо да доближаваме доходите в тези страни изоставаме още повече.

Например в Ирландия увеличението на минималната заплата за година е над 236 евро като достига 2146,30 евро. Най-близо до нас по увеличение на минималните възнаграждения е Гърция. И там най-ниските заплати за година са вдигнати със 78 евро до 910 евро. Най-близо до нас по размер на минималната заплата са Унгария и Румъния съответно с 697 евро и 663 евро на месец.

Най-висока е минималната заплата в Люксембург – 2570,93 евро, като за година тя е вдигната със 183,53 евро. Друга държава, в която минималното възнаграждение е вдигнато съществено, е Испания – увеличението за година е със 156,33 евро (точно два пъти повече отколкото в България) и достига 1323 евро. Така разликата между най-ниските заплати в България и Испания продължава да нараства.

Ако вземем предвид цените в страните от ЕС и покупателната способност на минималната заплата, България отново е на последно място, показват данните на Евростат.

От Евростат са изчислили и съотношението на минималната заплата към средните доходи, но данните са за 2018 г. Това е интересно тъй като в България върви дискусия трябва ли минималната заплата да бъде 50 на сто от средната.

През 2018 г. минималните заплати са над 60% от средните брутни доходи в четири държави: Франция (66%), Португалия (64%), Словения (62%) и Румъния (61%). Минималните заплати са между 50% и 60% от средните брутни доходи в 11 държави: България (59%), Унгария (58%), Люксембург, Холандия и Полша (всички 57%), Ирландия (53%), Германия и Словакия (и двете по 52%), Гърция (51%), Белгия и Литва (и двете по 50%).

Само в шест държави: Чехия, Хърватия и Латвия (всички 49%), Испания (44%), Малта (43%) и Естония (42%), минималните заплати са били по-малко от половината от средните доходи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родопчанин отглежда най-скъпата подправка в света, печели 37 000лв. за 1 килограм
Next: ЩЕ СВАЛЯТ ЛИ ЦЕНИТЕ? Управляващите погват мобилните оператори след индексацията на цените

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.