Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Срокът на годност на месо за 111 лв килото в български хипермаркет ме накара да ахна, обяви клиент
  • Новини

Срокът на годност на месо за 111 лв килото в български хипермаркет ме накара да ахна, обяви клиент

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
shgfhghgjujuyj.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След големият шум, който се вдигна с цената на пържола по морето едва ли би направило впечатление крокодилското месо.

Човекът платил 500 лв за пържола рибай стек, стана медийна звезда и както самия той сподели няма спокойствие никъде.

И то за познато на потребителите по нашите ширини телешко месо.

Този етикет обаче си стои кротко на витрината на голяма верига и едва ли някой му обръща внимание.

Не само цената от 112 лв за килограм прави впечатление – все пак е екзотика. По-скоро срока на годност изписан на етикета.

Пакетиран е на 26.04.22 година и има трайност чааак до 31.12.99 година. това са има-няма 70 години.

Толкова може да си престои във фризера и пак да се консумира.

Това предизвика шеговити коментари в социалната мрежа.

Няма голяма разлика от пиле…и ако е бургер сигурно поне 30% е пилешко.

Аз загледах – срока за годност …..и се пррритесниХ ….. Тоест …70 години ????????…. А като пише 22 г ….???? Е ,,друснат“ Кроки – или тогава е Дошло Замразеното В магазина или Как …обърках се ……. ????????⁉️… Цената на кило е 112 лв или нещо таквоз ……… Ама задължително с маааалките букви и три чифта цаки …..????

Яла съм крокодил, но не съм впечатлена – така че ще пропусна ????

Абе друго си е Рибай стек за 600 кинта ????

Какъв е този беден крокодил за 112 лв/кг?
Аа, кожата запазвам ли си я за портмоне?

Екзотичните храни плъзнаха и у нас, скоро може да се сервират така предпочитаните на Изток хлебарки. Само не е ясно на каква цена ще се появят.

В една от големите вериги винаги може да се намери месо от цял свят – крокодил, кенгуру, елен, щраус и какво ли още не, стига да можем да си го позволим.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Павел Глоба вещае невероятен август за тези зодии, чакат ги пари и слава
Next: Какво се случва 40 дни след смъртта?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.