Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Става ми лошо като чуя за гръцкото кисело мляко. Целият свят говори за него, а бактерията му е изцяло българска
  • Без категория

Става ми лошо като чуя за гръцкото кисело мляко. Целият свят говори за него, а бактерията му е изцяло българска

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
sfdhoksdfkhdfkhkrkhgfr

Новата ми книга „У дома“ е пълна с много хубави, вкусни, традиционни български рецепти.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria родената в Пловдив Силвена Роу.

Нашето младо поколение колкото и да са готини не могат да готвят въобще, горките. Те не знаят какво е пиле с ориз или пълнени чушки. Не е толкова лесно. Книгата е пълна с такива рецепти. Има и екзотични рецепти за тези, които пътуват, но всички са с български продукти.

Всичко в книгата може да се намери във всеки един пазар в България. Книгата е с рецепти, които имат снимка. За мен е важно хората да се вдъхновят и да видят как нещата могат да се получат. Като готвя нещо искат да видя какъв е финалния резултат. Ние се храним с очите.

Всички рецепти, които са с пълнени неща са ми любими. Например сармите. Много често ме питат кои са ми любимите неща. Винаги ще са лозовите сарми на баба ми. Те бяха невероятни. Затова съм се постарала да направя много лесни, достъпни, вълнуващи рецепти, които са наши.

Ние сме разпръснати по целия свят. Но нашата храна си остава най-полезна за нашето ДНК. Това е храната на поколенията ни. Храната с която ние сме израснали – сармите, киселото зеле, киселото мляко, българското саламурено сирене. Това са неща, които аз приоритизирам над всичко, което и да е било. И фасула. Фасул и кисело зеле мога да ям всеки ден. Оставям гъшия дроб на страна. Оставям и трюфелите.

И сега в България има качествени продукти. Знам, че всички се оплакват къде да намерят това или онова, но така е по цял свят. Добре е да си намерите хубаво пиле или като цяло месо, което е живяло свободно, хранено е с трева. Хубаво е да си вземете едно българско сирене или кисело мляко. Целият свят говори за гръцкото кисело мляко, а бактерията в него е българска. Това е нашето мляко, просто ние бяхме много загубени едно време и не го регистрирахме като наш продукт.

Фасулът, лещата, киселото мляко и зеле, празът, чесънът, кромидът, това са всички храни, които съдържат майката на антиоксидантите – глутатион. Съдържа се и в чесъна и в кромида. Фасулът е храна на дълголетието. Тук има много рецепти с него. Има и много зеленчуци в книгата. Моята философия е голяма чиния с храна, която съдържа 75% от зеленчуци и едно юмруче с протеин. В България се яде много пържоли и т.н., но това е много вредно, добре е да се ядат повече зеленчуци. Всички това е храна за нашия черен дроб и стомах.

Месото е полезно за един мъж или жена над 50 г., защото нашите мускули имат нужда от животински протеин на тази възраст. Какъвто и да е друг протеин не храни мускулите по същия начин както животинския. Това е отделна тема, но това са къси амино-вериги, които се съдържат само в месата на животните, които са хранени с трева.

Същото нещо е с рибите. Яжте малките риби – херинга, скумрия. Аз съм захранена със скумрия, мирише си, но е супер полезна. Не яжте сьомга, тя е вкусна, но е полезна само, ако е дива. Ако е фермерска риба, в нея има доста неща вложени, които не са подходящи за нас. В България има много дива риба, например калканът, лаврака. Сардини, аншоа също са окей.

Никой няма достатъчен прием на Омега 3 от рибата, така че е добре да го приемате като добавка. Ще ви кажа няколко добавки, които са много важни – витамин Ц, витамин Д и Омега 3. Наблюдавайте източника – откъде идват тези добавки.

На скоро се появих като водещ говорител на най-голямата биохакинг организация в света, в Амстердам. Две седмици преди това си казах, абе, дай да направя едно проучване, да видя в търсачката, да видя какво правят другите био хакинг шефове. Потърсих и видях, че моето име излиза първо сред информациите по тази тема в света. За това говоря, за това работя, това ме вълнува и явно това дава резултат.

Биохакинга е нещо, което е много лесно постижимо за всекиго. Това е практика, която ни помага да подобрим собствената си биология. Да станем една по-могъща версия на себе си. Сега например спането. Много хора не спят добре. Сънят няма да ви даде спомени, но смъртта ще ви настигне по-рано, ако не спите.

Доказано е, че сънят е много важен. Аз спя между 8,30 до 10-11 часа вечер. Заетите хора са най-големите глупаци. Не говоря за обидата глупак, а за хумористичното определение глупак, нещо като бай Ганьо. Ти трябва да си зает със себе си. Аз спя, защото т.нар. хормон на растежа се активизира между 21 и 23ч. вечерта. Ако изпуснеш това време ти си си вкарал най-кошмарния автогол. Ти може да си легнеш в 12-1,2ч. през нощта, може да спиш 15 ч. след това, но това е линейно спане.

Другото нещо в биохакинга е храната. С нея раждаме хубавите клетки. Когато се храним съзнателно, да хапнем нещо, което не просто да ни напълни стомаха, а да ни накара да сме по-здрави, тогава се случва биохакинга. Много хора си хапват на обяд и си лягат на кушетката да поспят. Аз бях една от тези хора, спях всеки обяд след хранене. Сега вече нямам нужда от сън благодарение на начина по който се храня. Храня се със супер храни. Такива, които се грижат за моето клетъчно здраве.

Всеки един от нас носи ракови клетки. Дали те ще се събудят или ще останат в спящо състояние зависи от нашата епигенетика. Ако не спим, пушим, пием, храним се с ултраобработени храни те се активизират. Хранете се със зеленчуци, плодове като боровинки, не като банана и гроздето. Плодове с нисък гликемичен индекс. Ако се храните по този начин вие ще имате енергия. Когато се храните с хубави храни хигиената на мислене също се пречиства.

Continue Reading

Previous: Момчил е победителят на зрителите! Вижте приятелката му – истинска красавица
Next: От преди малко: Силно земетресение разлюля Турция, усетено е и у нас

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.