Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Става сериозно: Започват тежки и дълги преговори за правителство
  • Без категория

Става сериозно: Започват тежки и дълги преговори за правителство

Иван Димитров Пешев декември 16, 2024
Screenshot_31

Започват преговорите между ГЕРБ-СДС и „Демократична България“ за съставяне на правителство.

В неделя депутатът от ГЕРБ-СДС Рая Назарян съобщи, че ГЕРБ има стриктен график за провеждането на тези преговори, както и конкретни теми и политики, които да бъдат обсъдени.

Очаква се преговорите да завършат с коалиционно споразумение. От ДБ потвърдиха, че ще се отзоват на поканата на ГЕРБ.

В неделя Националният съвет на БСП реши да даде мандат на ръководството на парламентарната си група да преговаря с ГЕРБ.

Както БЛИЦ съобщи, Росен Желязков от ГЕРБ разкри: „Разговорите ще бъдат продължителни, трудни, по сектори и политики, но с ангажимент най-малко в три посоки“.

Наблюдаваме по-голяма гъвкавост и желание за разговори. Виждаме разделение в позициите на ПП и ДБ. ДБ играят ролята на „лошото ченге“, демонстрират по-голямо желание за участие в преговорите. Това заяви журналистът Мира Баджева в ефира на БНТ.

ПП са по-твърди, всичко е обвързано с декларацията, която поставиха на масата. Но все пак, хубаво е, че ще има част от коалицията им, които ще участват в преговорите, каза още тя.

В ПП-ДБ се виждат различия и на някои от следващите избори те ще се явят отделно, смята Баджева.

Според Димитър Ганев исканите имунитети на Кирил Петков и Лена Бориславова може да подействат негативно на преговорите за кабинет. „Още свалянето на имунитета на Кирил Петков подейства лошо на преговорния процес. Отвори се стара рана. Прокуратурата не играе конструктивна роля. Таймингът не е избран по най-добрия начин от гледна точка на преговорния процес“, добави Ганев.

Искането на имунитети изглежда като заяждане с Кирил Петков, смята политологът Петър Чолаков. Борисов също се намесва двояко. Влиза в ролята на адвокат на Петков и Бориславова. Изглежда, че случат е държан на трупчета, за да може да се използва в определен момент, каза още той.

Бюджет 2025
Наблюдавайки какво се случва с бюджета – се увеличава шанса за правителство, смята Баджева. „Вече има хора, които смятат, че е по-добре да дойде някакво правителство, отколкото Главчев отново да стане служебен премиер. Макар че вече се появи и Наталия Киселова, която също е опция“, добави тя.

Аз не виждам как ще се събере мнозинство за приемането на този бюджет. Докато се преговаря за мнозинство, то да направи или корекции в бюджета или да не се разглежда до момента, в който се състави кабинет, съветва Димитър Ганев.

Редовен кабинет
Димитър Ганев отбеляза, че има една конфигурация за съставяне на кабинет в този парламент.

„ГЕРБ-СДС, ПП/ДБ, БСП и ИТН. Слагам наклонена черта между ПП и ДБ, защото в правителството може да участва само „Демократична България“, те имат 19 депутати. Вероятно има хора от „Продължаваме промяната“ – Даниел Лорер и Явор Божанков, които биха се включили в това мнозинство. Отива се към мнозинство с 126-127 народни представители. АПС също биха подкрепили подобно мнозинство. Най-важният въпрос е дали ще се разберат ГЕБР-СДС и ДБ“, посочи Ганев.

Според Мира Баджева Борисов трябва да направи крачка назад и да се откаже от това да бъде премиер.

Над 52% е шансът да се състави кабинет и вероятно ще има коалиционно споразумение между ГЕРБ и ДБ с подкрепата на БСП и ИТН. Това прогнозира социологът от „Тренд“ Димитър Ганев пред БНР.

Според него процесът е в много начален преговорен етап.

„Но самият факт, доколкото беше потвърдена информацията, че мандатът ще се дава след Нова година, показва позитивна посока. С тези сондажи ще се зададе рамка на възможно“, обясни Ганев.

„Изглежда ми като ситуация, ако се случи кабинет, като конфигурация сходна с тази преди 10 години. През 2014 г. ГЕРБ води трудни преговори в Реформаторския блок (РБ) и търсеше подкрепа от други две. Тогава имаше коалиционно споразумение на ГЕРБ с РБ и споразумение за подкрепа с Патриотичен фонд и АБВ. Сега ми се струва, че се търси същата конструкция. Ако се случи кабинет, ще е коалиция на ГЕРБ и ДБ и с подкрепа от ИТН и БСП, защото двете ще искат демонстриране на дистанция – „подкрепяме, но не участваме в управлението“, коментира социологът.

Той смята, че позицията, в която е Борисов премиер, е начално преговорна позиция.

Той посочи, че ГЕРБ не са разцепили ПП-ДБ, защото според изказванията им за Борисов, “ ПП никога не са били в пакет с ДБ в последните месеци.

„ДБ е достатъчна за ГЕРБ, чисто математически за мнозинство, имат 126 гласа с БСП и ИТН. От друга страна ДБ ще легитимират ГЕРБ, тъй като бяха най-активната жива сила по време на протестите срещу ГЕРБ през 2020 г.“, припомни Ганев.

И допълни:

„Смятам, че ако се стигне до съгласие за кабинет, със сигурност ще мине през коалиционно споразумение. Мисля, че са взели поуки от времето на сглобката. Ако имаме кабинет, ще отидем към по-класически форми с коалиционно споразумение, участие на политически лица от двете формации с управленска програма и с някакъв хоризонт поне 2 години.“

Ганев посочи, че цифрите показват, че нова политическа алтернатива има, но тя не е в НС, а извън него.

„Съставянето на редовно правителство зависи в огромна степен от самите мандатоносители – ГЕРБ, но и от втората политическа сила – основната тежест за сформиране на кабинет е в техните ръце.“ Това заяви заместник-председателят на ПГ на „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ Иван Иванов в предаването „Здравей, България“.

По думите му на разговорите с ГЕРБ очаква да чуе намеренията на първия мандатоносител, вижданията му за премиер, с какви задачи би се ангажирал и дали припознава приоритетите на левицата. „Бойко Борисов не би бил подкрепен от нас за премиер. Държим на експертно правителство“, подчерта Иванов.

Той бе категоричен, че социалистите няма да отстъпят от заложените им от Националния съвет на партията приоритети, сред които защита на социалната държава и запазване на правилата за повишаване на доходите.

„Държим да остане немалка част от разходната част от бюджета, тъй като там са инвестиционните програми на общините, парите за здравеопазване. Друг е въпросът за преструктурирането на приходите. Изненадани сме от отказа на служебното правителство от идеята за облагане на свръхпечалбите на банките, защото това е едно много сериозно приходно перо“, коментира народният представител.

Иван Иванов посочи, че условие на левицата е спиране на процедурата за избор на главен прокурор. Той подчерта, че това трябва да стане със закон, който да бъде съобразен с Конституцията.

Continue Reading

Previous: При кого ще живея, като се върна от чужбина, попитах снахата и дъщерята. И настъпи тишина…
Next: Извънредно: Отвлякоха роден бизнесмен, държаха го дни в плен, а накрая…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.
  • Когато мъжът ми почина, бях убедена, че апартаментът и всичко, което имахме, остават за мен и дъщеря ни

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.