Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана ясно какво е убило 21-годишната родилка, която почина след планово секцио
  • Новини

Стана ясно какво е убило 21-годишната родилка, която почина след планово секцио

Иван Димитров Пешев август 30, 2022
suslziavikove.jpeg

Подозират, че е имала ДИК синдром и той причинил смъртта след секцио

28 август се превърна от най-щастливото събитие в най-трагичния ден за семейството на Елена и Стоян Стоянови в Горна Оряховица.

Те изпратили единствената си дъщеря в последния й земен път, в деня , в който трябвало да навърши 22 г. Надяват се след дни да посрещнат у дома обаче внучето си Любослав.

Което остана без майка часове, след като се появи на бял свят. 21-годишната Данислава Стоянова издъхна след тежък кръвоизлив след секцио миналия петък въпреки опитите на медиците от две болници да я спасят.

Не изпускай тези оферти:

Близките й обаче винят лекарите в Горна Оряховица за закъсняла реакция и грешки. Впрочем не са се виждали с никой от екипа, оперирал дъщеря им. Крият се, казва бащата Стоян Стоянов.

ДИК синдром или дисиминирана интравазална коагулация е вероятната причина за трагедията с починалата 21-годишна родилка. На това мнение е д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски”, Горна Оряховица, който говори пред Нова тв.

Данислава постъпила в лечебното заведение в града с просрочен термин. Дежурният екип я оставил в отделението за наблюдение. След опити за стимулиране на раждане, които не дали резултат, е взето решение с нейното изрично съгласие да се извърши секцио. Детето се е родило в стабилно състояние и с нормални показатели.

Час по-късно обаче жената се влошила и започнала да кърви обилно. Заради усложненото състояние тя е била транспортирана до болница във Велико Търново. За съжаление, лекарите там не успели да се преборят за живота на младата майка.

„Дойде на 20 август за наблюдение и искаше да роди нормално. Лежа до 26 август”, обясни Кристиян Любенов, приятел на починалата Данислава и баща на бебето й.

„Казала е на екипа, че има болки в кръста, в бъбреците. Някои са й казвали, че се преструва”, разказа Кристиян.

„Казвали са й да изчака, че ще й сложат система с болкоуспокояващо. После са казали, че спират да й слагат каквото и да е. Два дни подред й поставят система за предизвикване, не става нищо. На 25 решават, че ще правят секцио на 26 август. Тя се съгласява, подписва се”, заяви Елена Стоянова, майка на починалата.

На следващия ден Данислава й се обадила да я зарадва с новината, че е баба. Малко по-късно обаче й звъни да й каже, че страшно я боли. Това е бил и последният им разговор.

Малко след това позвънила на Кристиян да отиде да припознае бебето, защото нямат брак. Когато отива в болницата, той казва, че я е чул как вика от болка.

„След транспортирането във Велико Търново е била в съзнание”, казва д-р Иванов. Според търновските медици обаче, тя е била в критично състояние, с нулеви жизнени показатели.

Шефът на местната болница предполага на база извършените изследвания след настъпилото усложнение, че младата жена е починала следствие на ДИК синдром. Това е изключително тежко състояние, което води до 50% смъртност при родилките.

Предстоят проверки в болницата. Близките ще се обърнат и към прокуратурата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Издъхна златното момиче на фолклора
Next: Преизчисляват пенсиите от 1-ви Октомври. За всеки умножават 889 лева по

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.