Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана ясно кои са младите жертви от ада край Ловеч, и двамата имат по едно дете
  • Новини

Стана ясно кои са младите жертви от ада край Ловеч, и двамата имат по едно дете

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
regdfbdsbbddfbd.png

Цветелин планираше да заведе жена си и сина си на къмпинг на морето в началото на август. Щеше да им бъде първото семейно нощуване на палатки. Това разказа пред „Телеграф“ Асен Димитров – един от най-близките приятели на Лаков.

„Ден преди катастрофата обядвахме заедно в Плевен. Бях го поканил на 6 август на кръщене на моето дете. Той обеща, че ще дойде и чак след това ще заминат. Беше вярващ човек. Обеща ми, но…“, въздъхва Асен.

Както БЛИЦ писа по-рано, двама загинаха при тежка катастрофа на пътя Плевен – Ловеч. Катастрофата става до село Ралево, на пътя Плевен-Ловеч.

Автомобил с германска регистрация навлязъл в насрещното при завой и ударил идващия отсреща мотоциклетист, на 45 години, като вследствие на силния удар мъжът издъхва на място

Тогава Цветелин и спътничката му Стела Иванова се прибират от разходка с мотора на Лаков. Вкъщи него го чакат жена и 8-годишно хлапе. Стела също има дете, което я очаква.

Но те така и не се прибират. На завой край селото автомобилът, шофиран от 30- годишния Габриел Тачев, неправоспособен, пиян и с тлъсто крими досие, навлиза в насрещното и се случва най-страшното. Само за миг.

Ударът е жесток. Мотористът и неговият мотор са разполовени. Тялото на Стела изхвърча на 20 метра и се приземява в храстите край пътя. Откриват трупа й чак на следващия ден. След сблъсъка автомобилът на Габриел кривва и се удря в дърво.

В колата с Габриел пътува и негов братовчед, който е тежко ранен. Издъхва на път за болницата. Оказва се, че Тачев е седнал зад волана с 1,16 промила алкохол. Арестуват го. Обвиняват го в причиняване на смърт по непредпазливост.

Заради нелепо отнетите животи близки и приятели мотористи на Цветелин се вдигат на протест. Два дни след катастрофата блокират отсечката. Настояват за повече контрол на пътя, за повече камери.

Стигат дори до окръжния прокурор на Плевен, който им обещава, че колегите му ще се постараят да приключат разследването в най- кратки срокове и да внесат обвинението срещу виновника в съда. Обмисля се дори дали обвинението да не се преквалифицира в причиняване на смърт при евентуален умисъл.

Само ден по-рано ВКС осъди окончателно по същия текст убиеца на Милен Цветков-Кристиан Николов.

На 24 юли Габриел е изправен пред Окръжен съд Плевен. Защитата му настоява за по-лека мярка за неотклонение. Имал жена и три деца, за които трябва да се грижи. Самият Тачев твърди, че не той е шофирал.

Прехвърля вината върху загиналия в автомелето братовчед. Номерът не минава и магистратите го оставят в ареста заради достатъчно данни, че той е бил зад волана. Освен това може да се укрие или да извърши друго престъпление.

Оказва се, че Тачев е с над 10 криминални регистрации. Последно е лежал в затвора за 3 години заради отвличане. Излязъл от пандиза през лятото на 2021 г. Има завършен само 7-и клас, което означава, че никога не е имал шофьорска книжка.

Въпреки това обаче е шпорил необезпокоявано по родните улици с автомобил, без никой да го спре. Сега разследването тепърва ще нищи точно с каква скорост е юркал колата си в злощастната вечер.

Загиналата 35-годишна Стела е била военна, разкриха запознати. Оставя сираче на 15 години. Цветелин пък бил търговски представител на моторни масла. Освен мотори обичал да свири и на китара в свободното си време.

„Учеше сина си да свири на барабани, а той му акомпанираше с китарата“, спомня си Асен. Двамата са приятели от 10 години, събира ги общата страст по моторите. Стават и семейни приятели. „Децата ни се родиха по едно и също време и заедно с него бутахме бебешките колички“, разказва Димитров.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никога не изхвърляйте водата от варените макарони – ето за колко неща може да я ползвате
Next: В заведение по родното Черноморие българи платиха 20 лева за ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.