Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана ясно кой пусна предсрочно от затвора замесения в атентата срещу Алексей Петров
  • Новини

Стана ясно кой пусна предсрочно от затвора замесения в атентата срещу Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
ghjgfjgtrtrr.png

Седми състав на Апелативен съд – София, в който влизат съдиите Николай Джурковски, Александър Желязков и Емилия Колева, е освободил предсрочно от затвора обвинен за атентата с гранатомет срещу Алексей Петров, пише „Труд news”.

На 29 май т. г. украинецът Роман Логвиненко е освободен две години и половина преди да изтърпи десетгодишната присъда за неуспешния атентат срещу бившата барета Алексей Петров.

През октомври 2015 г. група от четирима украинци пробваха да убият Алексей Петров на метри от дома му в „Лозенец“ като тогава използваха гранатомети. Петров оцелява, защото се е движил в брониран автомобил, по-късно той обявява парична награда за информация за атентаторите. Така се стига и до задържането и обвинението на Логвиненко, който е бил организатор на атентата. Тримата му съучастници – Артьом Темпински, Максим Чорний и Йевен Балков не са открити.

Преди четири месеца Софийският градски съд отказва условното предсрочно освобождаване на атентатора Логвиненко.

Срещу това се обявяват и от Софийска градска прокуратура, както и от затворническата администрация, според която най-малко още шест месеца трябва да следят поведението на затворника, за който, макар да е полагал труд, няма отчетливи данни да се е променил до степен, че да получи условно предсрочно освобождаване. Въпреки това в края на май т.г. тричленен съдебен състав – Николай Джурковски, Александър Желязков и Емилия Колева, е мотивирал на цели осем страници защо украинецът трябва да бъде пуснат предсрочно. След като излиза от затворническото общежитие в Казичене, Логвиненко е експулсиран от страната. Три месеца по-късно неизвестен прострелва смъртоносно Алексей Петров.

Разследващите убийството на бившата барета ще проверяват и версията, че в организацията и извършването на престъплението от тази сряда отново няма украинска следа.

Председателят на съдийския състав Николай Джурковски демонстрира завидно самочувствие при попълването на годишната си имуществена декларация пред Инспектората на Висшия съдебен съвет през 2019 г. Тогава съдията от Апелативния съд декларира три влога от по 25 000, 25 003 и 30 003 лв. Любопитно е, че като източник на последната сума са посочени: „трудови възнаграждения и ОБИЧАЙНИ ДАРЕНИЯ“. В декларациите през следващите години, съдията отново декларира „обичайни дарения“, но този път с уточнението, че са „в полза на децата“.

Вторият член на съдебния състав е съдия Александър Желязков, заместник-председател на Апелативния съд в София и председател на Наказателна колегия. Избран е на поста преди 11 месеца. Става съдия през 2015 г., когато е извършен неуспешният атентат срещу Петров. Дотогава съдия Желязков е бил адвокат в Стара Загора.

Интересно би било съдебният състав да разясни пред обществото публично мотивите за предсрочното освобождаване на атентатора срещу Алексей Петров. Вече за всички е ясно, че магистратите трябва да говорят не само с решенията си.

Двама от тримата съдии освободиха предсрочно и Йожи от „Наглите“

През 2020 г. съдиите Николай Джурковски и Емилия Колева, в състав със съдия Величка Цанова, освободиха условно предсрочно и Ивайло Евтимов – Йожи от групата за отвличания „Наглите“.

През 2014 г. Ефтимов беше осъден на 18 години затвор за участието си в отвличанията, а отделно от това имаше и присъда за кражба. За да освободи предсрочно Ефтимов, апелативният съд е оценил не само това, че е изтърпял повече от половината от наказанието, а още поведението му в затвора, получените награди и отношението към извършените престъпления.

Както при случая с атентатора срещу Алексей Петров, съдия от СГС отказва освобождаването на един от членовете на групата за отвличания, но съдиите от Апелативен съд – София пускат предсрочно затворника.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какви са били последните думи на Алексей Петров
Next: Алексей Петров бил по-влиятелен от Фатик и Георги Илиев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.