Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана ясно ще можем ли да теглим пари от новите електронни ваучери за храна и да ни връщат ресто
  • Новини

Стана ясно ще можем ли да теглим пари от новите електронни ваучери за храна и да ни връщат ресто

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
gsdhfdfhdhreh.png

Още от следващата година, българските работодатели и служители ще могат да използват електронни ваучери за храна, благодарение на нови законови промени. Това стана ясно от съобщение на финтех компанията, която управлява платежната инфраструктура в страната.

Според новото законодателство, от 1 юли 2024 г. ваучерите за храна ще станат изцяло дигитални. От 1 януари догодина стартира периода за преход, в който ще има ваучери и на хартия.

Какви ще са ограниченията?

Системата ще бъде технически настроена така, че да не позволява теглене на пари в кеш или смяната на ваучерите срещу пари. Ваучерите ще могат да бъдат използвани само за покупка на хранителни продукти и не ще могат да бъдат използвани за закупуване на тютюн или алкохол. Ще работят като банкова карта, а не на фиксиран номинал. Сега, ако имаш ваучер за 5 лева, не можеш да си купиш за по-малко пари, защото не ти връщат ресто. Дигиталните ваучери ще позволят да харчим парите на части.

 

Работодателите ще бъдат отговорни за предоставянето на информация към оператора на ваучери и зареждането на пари по електронните носители на своите служители.

Ще има ли някакви допълнителни разходи?

Компанията за финансови технологии увери, че технологичната платформа за електронните ваучери не изисква допълнителни инвестиции от страна на участниците. Решението се предлага по модела „Платформа като услуга“ (PaaS), което значи минимални разходи за поддръжка. Въпреки това, компанията призна, че е възможно операторите да начисляват някаква допълнителна такса или такси, във връзка с обслужването на търговците или работодателите.

Ето системата, която ще обслужва ваучерите ни

Във връзка с новата система, „БОРИКА“ АД ще предложи нов продукт, който ще е с марката bcard, наречен „bcard е-ваучери“, който ще отговаря на регулаторните изисквания към електронните ваучери за храна. Очаква се властите да приложат необходимите промени в Наредба 7 на финансовото министерство. Експертна група в момента работи по тях. Това ще очертае рамката за издаване и администриране на ваучерите.

От министерството искат да запазят основите на настоящия режим на работа

Смятат, че шестмесечния преходен период е достатъчен за разширяване на мрежата от договори между магазини, работодатели и оператори, както и операторите да приведат технологиите в съответствие с новата система.

За сега ще остане лимитът от 200 лева на месец за служител, които да са под формата на ваучери, освободени от данъци и осигуровки

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкритието на НОИ. Ето истината за пенсиите
Next: Братовчедката, майката и бащата на блъснатия Филип проговориха за първи път и разплакаха цяла България с думите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.