Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Станислава Цалова за пръв път показа четирите си деца и даде оригинална рецепта за Коледа-Тиквен сладкиш
  • Новини

Станислава Цалова за пръв път показа четирите си деца и даде оригинална рецепта за Коледа-Тиквен сладкиш

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
caslvoasovasovv.jpg

Станислава Цалова е сред най-лъчезарните лица от родния телевизионния ефир. Обичаната водеща на прогнозата за времето по bTV сподели с нас своята „Рецепта за Коледа“.

В очакване съм на една специална Коледа – с фокус към семейството повече от всякога.

Този път ще я посрещна в домакинство с пет малки деца – моите две деца и тримата ми племенници.

Когато има толкова много деца в дома всичко се слува много бързо. Коледната украса я сложихме много рано и е навсякъде – и в къщата, и извън къщата, но и коледното настроение е навсякъде.

Не изпускай тези оферти:

Освен коледната украса, децата подготвят и специална програма – куклен театър. Актьорите трудно заучават репликите си и сценарият постоянно се променя, не е изключено накрая дори да стане моноспектакъл. (смее се).

Това, което ще спазим като традиция и на тази, толкова детска, Коледа е да хапнем любимия ни тиквен сладкиш, който е специалитет на съпруга ми Данчо.

Необходими продукти:

1 тиква

1 бучка масло

Захар

Прясно мляко

Яйца

На 1 кг тиква се слагат 180 г захар, 200 мл мляко и 2 яйца

Начин на приготвяне:

Тиквата се сварява с кората – като се свари, кората се сваля, защото е по-лесно.

В купа се слага тиквата, добавят се захарта, млякото и яйцата. Пасира се до едрородна смес и се пресипва в дълбока тава, предварително намазана с масло. Оставете малко място отгоре на тавата за да бухне сладкишът. Пече се на 180 градуса, докато на сладкиша отгоре се появят кафяви петна.

Ако е направен с много тиква може да отнеме час или два да се изпече, но ако е в малки купички става сравнително бързо.

В очакване съм на една динамична, вълшебна и незабравима Коледа с много изненади, а за да бъда красива, задължително отново ще бъда с бижу, направено с много любов за мен от моята мама.

Пожелавам Ви здрава и щастлива Коледа, която да остане като спомен за една от най-хубавите точно заради това, че е по-спокойна и домашна от всяка друга.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите щурмуват пазара в това село – 1,5 л гроздова за 7 лева, кило суджук – 9 лв.
Next: Това са загиналите в адския сблъсък до Пловдив. Салиф отивал при родителите си, Сурай го взел от летището

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.