Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Станислава Цалова за пръв път показа четирите си деца и даде оригинална рецепта за Коледа-Тиквен сладкиш
  • Новини

Станислава Цалова за пръв път показа четирите си деца и даде оригинална рецепта за Коледа-Тиквен сладкиш

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
caslvoasovasovv.jpg

Станислава Цалова е сред най-лъчезарните лица от родния телевизионния ефир. Обичаната водеща на прогнозата за времето по bTV сподели с нас своята „Рецепта за Коледа“.

В очакване съм на една специална Коледа – с фокус към семейството повече от всякога.

Този път ще я посрещна в домакинство с пет малки деца – моите две деца и тримата ми племенници.

Когато има толкова много деца в дома всичко се слува много бързо. Коледната украса я сложихме много рано и е навсякъде – и в къщата, и извън къщата, но и коледното настроение е навсякъде.

Не изпускай тези оферти:

Освен коледната украса, децата подготвят и специална програма – куклен театър. Актьорите трудно заучават репликите си и сценарият постоянно се променя, не е изключено накрая дори да стане моноспектакъл. (смее се).

Това, което ще спазим като традиция и на тази, толкова детска, Коледа е да хапнем любимия ни тиквен сладкиш, който е специалитет на съпруга ми Данчо.

Необходими продукти:

1 тиква

1 бучка масло

Захар

Прясно мляко

Яйца

На 1 кг тиква се слагат 180 г захар, 200 мл мляко и 2 яйца

Начин на приготвяне:

Тиквата се сварява с кората – като се свари, кората се сваля, защото е по-лесно.

В купа се слага тиквата, добавят се захарта, млякото и яйцата. Пасира се до едрородна смес и се пресипва в дълбока тава, предварително намазана с масло. Оставете малко място отгоре на тавата за да бухне сладкишът. Пече се на 180 градуса, докато на сладкиша отгоре се появят кафяви петна.

Ако е направен с много тиква може да отнеме час или два да се изпече, но ако е в малки купички става сравнително бързо.

В очакване съм на една динамична, вълшебна и незабравима Коледа с много изненади, а за да бъда красива, задължително отново ще бъда с бижу, направено с много любов за мен от моята мама.

Пожелавам Ви здрава и щастлива Коледа, която да остане като спомен за една от най-хубавите точно заради това, че е по-спокойна и домашна от всяка друга.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите щурмуват пазара в това село – 1,5 л гроздова за 7 лева, кило суджук – 9 лв.
Next: Това са загиналите в адския сблъсък до Пловдив. Салиф отивал при родителите си, Сурай го взел от летището

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.