Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Старинна торта с 10 супени лъжици орехи: След първата хапка отиваш в Рая и не спираш да ядеш
  • Новини

Старинна торта с 10 супени лъжици орехи: След първата хапка отиваш в Рая и не спираш да ядеш

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
stariarianrnara.jpg

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Не изпускай тези оферти:

Хранителна стойност:
500 kcal

Тази старинна орехова торта ще ви зарадва не само с простотата на приготвяне, но и с неустоимия си вкус. Вероятно вече имате необходимите съставки в кухнята, така че запрятайте ръкави и нека приготвим заедно разкошната Торта с 10 лъжици орехи . Ето какво ви трябва:

торта с 10 лъжици орехи

Торта с 10 лъжици орехи

Продукти:

3 яйца

7 супени лъжици захар

100 мл прясно мляко

100 мл олио

16 супени лъжици брашно

12 г бакпулвер (едно пакетче)

10 супени лъжици счукани орехи

За крема:

800 мл прясно мляко

2 пакетчета пудинг ванилия

7 лъжици захар

2 супени лъжици брашно

200 г масло

80 г шоколад

натрошени орехи за поръсване

Приготвяне:

В по-дълбока купа счупете три яйца и добавете 7 супени лъжици захар. Разбийте с миксер, докато захарта се разтопи и сместа се сгъсти и изсветлее. Трябва да бъркате около 5-10 минути, докато получите лека кремообразна смес.

смес за сладкиши

Добавете 100 мл мляко към разбитата яйчена смес и продължете да разбивате, след което добавете 100 мл олио за готвене на тънка струя. Бъркайте още 2-3 минути, след което към течните се добавете сухите съставки: 16 супени лъжици брашно и 12 г бакпулвер (най-добре е да се пресеят през сито, за да стане по-мек сладкишът).

продукти за блат

Към сместа добавете десет супени лъжици натрошени или ситно нарязани орехи. Вече нямате нужда от миксер и смесете съставките с бъркалка, докато се хомогенизират и се получи гладка смес. Пригответе тава за фурна с размери 30х40 см и я покрийте с хартия за печене.

Готовата смес се изсипва във формата, разпределя се равномерно и се заравнява. Разклатете формата, ако е необходимо, за да нивелирате сместа. Печете в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 20 минути (проверете с клечка за зъби, ако излезе суха, значи е изпечена).

блат орехов

Докато блатът се пече, пригответе крема. Сложете 800 мл мляко в тенджера на котлона и добавете две пакетчета пудинг с вкус на ванилия. Подсладете със седем супени лъжици захар или на вкус. След това добавете две пълни супени лъжици брашно, което ще допринесе за по-доброто сгъстяване на крема.

Разбъркайте сместа с бъркалка и загрейте на среден огън. Бъркайте непрекъснато, за да не се образуват бучки, докато кремът заври и се сгъсти. Докато кремът е още топъл, добавете 200 г нарязано на кубчета масло или маргарин и разбъркайте, докато се разтопи.

Когато маслото се поеме от крема, добавете 80 г натрошен на кубчета бял шоколад и разбъркайте още малко, докато се разтопи и се изравни с крема. Оставете сварения крем да изстине за половин час с периодично разбъркване, за да не хване коричка (или го покрийте със стреч фолио).

Изпеченият блат се изважда от формата и се оставя да изстине малко, след което се нарязва на две равни части, така че да се получат два по-тънки блата. Поставете първия блат върху десертна чиния или чиния за сервиране (ако искате корите да са по-сочни, накиснете ги в малко мляко).

разрязан блат

Нанесете половината от приготвения крем върху блата и го разпределете равномерно, след което изравнете повърхността.

орехов блат с крем

Поставете втория блат, притиснете леко с длани, достатъчно внимателно, за да залепне за крема, след което разпределете отгоре втората половина от останалия крем. Отгоре поръсете натрошени или ситно нарязани орехи, след което оставете тортата в хладилник за поне два часа преди сервиране.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спираме със смяната на стрелките на часовниците
Next: Голям обрат със сагата Газпром! Енергийният министър призна, че България

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.