Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Старинна торта с 10 супени лъжици орехи: След първата хапка не спираш да ядеш, перфектна за Коледа
  • Новини

Старинна торта с 10 супени лъжици орехи: След първата хапка не спираш да ядеш, перфектна за Коледа

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
sfdgfdlkhkfdhkmfdkhgf.png

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Тази старинна орехова торта ще ви зарадва не само с простотата на приготвяне, но и с неустоимия си вкус. Вероятно вече имате необходимите съставки в кухнята, така че запрятайте ръкави и нека приготвим заедно разкошната Торта с 10 лъжици орехи . Ето какво ви трябва:

 

Торта с 10 лъжици орехи

Продукти:

3 яйца

7 супени лъжици захар

100 мл прясно мляко

100 мл олио

16 супени лъжици брашно

12 г бакпулвер (едно пакетче)

10 супени лъжици счукани орехи

За крема:

800 мл прясно мляко

2 пакетчета пудинг ванилия

7 лъжици захар

2 супени лъжици брашно

200 г масло

80 г шоколад

натрошени орехи за поръсване

Приготвяне:

В по-дълбока купа счупете три яйца и добавете 7 супени лъжици захар. Разбийте с миксер, докато захарта се разтопи и сместа се сгъсти и изсветлее. Трябва да бъркате около 5-10 минути, докато получите лека кремообразна смес.

 

Добавете 100 мл мляко към разбитата яйчена смес и продължете да разбивате, след което добавете 100 мл олио за готвене на тънка струя. Бъркайте още 2-3 минути, след което към течните се добавете сухите съставки: 16 супени лъжици брашно и 12 г бакпулвер (най-добре е да се пресеят през сито, за да стане по-мек сладкишът).

 

 

Към сместа добавете десет супени лъжици натрошени или ситно нарязани орехи. Вече нямате нужда от миксер и смесете съставките с бъркалка, докато се хомогенизират и се получи гладка смес. Пригответе тава за фурна с размери 30х40 см и я покрийте с хартия за печене.

Готовата смес се изсипва във формата, разпределя се равномерно и се заравнява. Разклатете формата, ако е необходимо, за да нивелирате сместа. Печете в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 20 минути (проверете с клечка за зъби, ако излезе суха, значи е изпечена).

 

Докато блатът се пече, пригответе крема. Сложете 800 мл мляко в тенджера на котлона и добавете две пакетчета пудинг с вкус на ванилия. Подсладете със седем супени лъжици захар или на вкус. След това добавете две пълни супени лъжици брашно, което ще допринесе за по-доброто сгъстяване на крема.

Разбъркайте сместа с бъркалка и загрейте на среден огън. Бъркайте непрекъснато, за да не се образуват бучки, докато кремът заври и се сгъсти. Докато кремът е още топъл, добавете 200 г нарязано на кубчета масло или маргарин и разбъркайте, докато се разтопи.

Когато маслото се поеме от крема, добавете 80 г натрошен на кубчета бял шоколад и разбъркайте още малко, докато се разтопи и се изравни с крема. Оставете сварения крем да изстине за половин час с периодично разбъркване, за да не хване коричка (или го покрийте със стреч фолио).

Изпеченият блат се изважда от формата и се оставя да изстине малко, след което се нарязва на две равни части, така че да се получат два по-тънки блата. Поставете първия блат върху десертна чиния или чиния за сервиране (ако искате корите да са по-сочни, накиснете ги в малко мляко).

 

Нанесете половината от приготвения крем върху блата и го разпределете равномерно, след което изравнете повърхността.

 

Поставете втория блат, притиснете леко с длани, достатъчно внимателно, за да залепне за крема, след което разпределете отгоре втората половина от останалия крем. Отгоре поръсете натрошени или ситно нарязани орехи, след което оставете тортата в хладилник за поне два часа преди сервиране.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: В знак на протест окупираха парламента, всички са в шок
Next: ПАК ЛИ ЩЕ БЕДСТВАМЕ? Задава се нов снежен капан за България

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.