Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Старите готвачи никога не забравят тези 2 подправки за сарми с кисело зеле
  • Новини

Старите готвачи никога не забравят тези 2 подправки за сарми с кисело зеле

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
stasirasroasroasr.jpg

Основните подправки, които използваме за сарми с кисело зеле, обикновено са чубрица, магданоз (пресен или сушен), червен пипер (може лют, както и сладък), джоджен, сол, кимион, копър, чер пипер, кориандър.

В самата плънка на сармите може да добавите лук, моркови, домати или доматено пюре, чесън и ситно нарязан праз. Внимавайте да не се прекалява със солта, понеже зелето и без това си е солено! Сармите от кисело зеле определено са доста по-вкусни с повечко мазнина – най-добре да ползвате зехтин, но и олиото също е традиционно в случая.

Необходимо е обаче заострено внимание по отношение на кимиона и джоджена. Въпросните подправки не може да се нарекат универсални, защото са подходящи не за всички сарми. Така, например, джодженът не подхожда кой знае колко на сармите от зеле – независимо дали прясно или кисело; но така или иначе, и тук всичко зависи от вашия вкус.

Не изпускай тези оферти:

А ето кои са двете много интересни подправки за сарми от кисело зеле, тях старите готвачи никога не забравят: семена на копър и кимион! С тяхното добавяне се оформя просто вълшебно съчетание на аромати и вкусове.

Предлагам ви и една рецепта за сарми от Молдова – където, както знаем, има силно българско присъствие!

Съставки: месо (свинско, телешко или пилешко) или кайма – 0,5 кг, листа на кисело зеле, 3 глави лук, ориз – 1 чаша, консервирани домати или домашно приготвен доматен сок – 300 г, месен бульон, моркови – 2 бр, олио, пушен бекон – 200 г, чер пипер, сол.

1. Нарязвате киселото зеле на листа. Изплаквате всеки лист и изрязвате твърдата нишка. Така сетне ще ви е по-удобно да завиете плънката. В голяма тенджера ги заливате с вряща вода. Оставяте ги за известно време, докато водата започне да изстива – но не прекалено дълго, понеже така се обезсоляват и обезкиселяват; ала във вкуса на листата трябва да остане малко кисела жилка. След това запарвате ориза с гореща вода.

2. За плънката: обелвате лука и морковите. Режете на ситно лука, като морковите настъргвате на ренде. Загрявате олиото в тиган и първо запържвате лука. Добавяте парчетата месо или кайма.

Слагате ситно нарязан бекон (по желание). Запържвате месото заедно с лука за 10 минути. Добавяте настърганите моркови и запържвате още пет минути на слаб котлон. Прибавяте задушения измит ориз, чер пипер и сол и разбърквате. Накрая добавяте доматите от консерва или домашно приготвения доматен сок. Задушавате всичко заедно за няколко минути и го дръпвате от огъня.

3. Зелевите листа се слагат в гевгир, изчаквате да се отцеди всичката течност. Ако зелевият лист е голям, го нарязвате на няколко парчета, големи колкото длан. Поставяте плънката по ръба на листа и го завивате като плик.

Слагате готовите напълнени сарми в тенджера (според традицията трябва да е в котел!), на дъното на която трябва да поставите един голям зелев лист. Заливате сармите с горещ месен бульон или обикновена вряла вода.

4. Слагате тенджерата със завитите сарми на огъня, оставяте я да заври. Готвите така на слаб огън за 5-10 минути. Прехвърляте съдържанието в дълбока тепсия (тава). Слагате тепсията във фурната за приблизително 30-40 минути. Готовността на сармите зависи от дебелината на зелевите листа. Ако са тънки, сармите ще станат бързо – но с дебели листа ще престоят малко повечко във фурната.

Може и да не се слагат във фурната, а да се сготвят направо в тенджерата върху печката за 1 час – като се оставят да къкрят захлупени на много слаб котлон.

Сармите от кисело зеле с месо и ориз в Молдова се поднасят горещи, за сос към тях се ползва заквасена сметана!


Източник: Актуално

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съседката си остъкли балкона и ме покани на гости да ми се похвали, не съм вярвала, че ще го кажа, но е божествено
Next: 200 лева коледен бонус у нас, в Германия – над 2700 евро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.