Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • СТАР ГРАДИНАРСКИ трик: Ако засадите тази билка до доматите, ще имате двойна реколта
  • Новини

СТАР ГРАДИНАРСКИ трик: Ако засадите тази билка до доматите, ще имате двойна реколта

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
sdfvdsbfgbgfnhgnhjmhj.png

Отглеждането на домати в градината е много просто. Освен добра почва, достатъчно е да им осигурите слънце и малко вода – това растение не се нуждае от нищо повече, а през цялата година ще имате вкусни домашно отгледани зеленчуци, които можете да комбинирате в много салати, яхнии и гарнитури.

 

Преди да засадите домати, винаги избирайте най-добрия сорт домати. Днес има много вариации между сортовете домати. Освен това, за да имате добра реколта, е важно да знаете pH на почвата във вашата градина.

Дали падат достатъчно валежи, дали слънцегреенето е достатъчно? Когато разберете какъв двор и почва имате, запитайте се кой сорт домати вирее най-добре при такива условия, след което го намерете и го засадете.

 

Важно е да се знае, че доматите се засаждат по-рано. Доматът обича топла почва. Затова го сейте 8 седмици след последния сняг. Ако наистина сте сигурни, че няма да има големи колебания на времето, едва тогава засадете доматите в градината. Това растение не обича излагането на ниски температури.

 

Осигурете достатъчно слънце, за да получите сочен и сладък домат и го засадете на място, където ще има пряка слънчева светлина в продължение на 6 до 8 часа през деня. Доматът обича, когато го пазите и го „глезите“. Поливайте го редовно, отстранявайте пожълтелите листа и го пазете от вредители.

До него задължително засадете цветето Петльов гребен, което ще предпази доматите от картофения бръмбар, който понякога може да го атакува. Доматите обичат леко кисела почва, но докато растат, те се нуждаят от по-алкална почва.

До всеки доматен разсад е желателно да се засадят три разсада босилек. Ако редовно берете върховете на босилека, те ще се разклонят и ще произведат повече ароматни листа и няма да прецъфтяват преждевременно. Силният аромат на тази билка прогонва вредителите по доматите.

 

Според опита на градинарите, невенът действа и върху доматите като естествена защита и допринася за повишаване на добивите. Невенът също е лечебно растение. Добър съсед на доматите е чесънът, който отблъсква червените паяци.

 

Около доматите е добре да се засажда нисък грах, защото това растение възстановява кислорода в почвата и го прави достъпен за корените на доматите и по този начин служи като естествен тор.

Морковите също имат благоприятен ефект върху доматите, но ако ги засадите директно под тях, ще създадат по-малки корени.

 

Лоши съседи на доматите от друга страна са картофите, краставиците и копърът, тъй като секретите на корените им влияят негативно на растежа на доматите.

Доматите също са податливи на подобни заболявания като картофите и царевицата, така че тези растения трябва да бъдат засадени малко по-далеч. Доматите не трябва да се засаждат дори в близост до чушки, тъй като тези растения се „състезават“ с тях за хранителни вещества в почвата.

 

Под доматите е добре да засадите маруля, цикория, репичка, спанак, иглика, праз – така се използва по-добре и пространството около високия домат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Целунати от звездите: Хората, които имат това число в датата си на раждане, са обречени на успех
Next: Разсадът ще бъде силен, а коренът – здрав, ако приготвите този безплатен тор

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.