Винаги си спомням за моята баба с особена топлина в душата и с усмивка. Как тя приготви любимите ми ястия за мен, изкарвах лятото на село при нея. И, разбира се, помня нашите разговори и нейните мъдри думи. Тогава не разбирах значението на много съвети, защото често се смятаме за по-умни от по-старото поколение.
Но животът постави всичко на мястото си. Ако бях следвал всички съвети на баба ми, много проблеми и неприятности в живота можеха да бъдат избегнати.
Например баба ми категорично ми забрани да се хваля с успехите си в училище, работа, спорт. В края на краищата човешката завист е като смола: само една капка и нещо лошо определено ще се залепи.
Трябва само да се похвалите, че сте в отлична форма и очаквате да вземете награда на състезанието и задължително предния ден или се разболявате, или се контузвате. Кажете на колегите си, че сте били на интервю за високоплатена работа и свободното място е незабавно затворено и т.н. Има безброй примери.
Баба ми настояваше да говоря възможно най-малко за личния си живот. И най-вече да не се оплаквам на нея или на майка си от човека до мен.
Баба каза: „Двойките се карат – но вие и вашият приятел или съпруг ще се помирите. После мога ли да му простя, че нарани внучката ми? Така гневът ще се натрупа върху него. Не дай Боже, ще започна и да те настройвам срещу избранника ти.“
Ако започнехх да споделям плановете си, тя със сигурност щеше да каже: „Искаш ли да разсмееш Бог? Разкажи му за плановете си!
В една статия на психолог прочетох, че когато човек споделя плановете си или говори за предстоящи събития, той сякаш вече живее тези моменти, участва в тях. Мозъкът вярва, че действието вече се е случило и в резултат на това полагаме много по-малко усилия за постигане на целите.
Баба категорично ми беше забранила да говоря за финансовото си състояние. Това важи и за приятели и роднини. „Имате ли допълнителни пари? Млъкни! Със сигурност ще има приятел или роднина, който ще поиска заем. Но дали ще го върне? Готови ли сте да се скарате с любим човек за пари? Така ми казваше тя. Да, не напразно има поговорка: „Ако искаш да загубиш приятел, дай му назаем“.
Баба не ми позволяваше да говоря за страховете си, защото те може да се обърнат срещу теб. Тя повтряше: „Никога не говори лошо за себе си. Със сигурност ще има хора, които ще го повторят вместо теб.” Наистина, според психолозите, ние сами привличаме негативизма в живота си. Затова винаги трябва да се опитвате да мислите позитивно. Едва с годините разбрах смисъла на нейните мъдри думи.
За съжаление днес младежта постъпва точно обратното. Младите хора напълно излагат живота си на показ: връзки, радости, скърби, болести, доходи. Сега всички лични неща са на повърхността. А социалните мрежи само допринасят за това. И все по-често се питам: в правилната посока ли вървим? Къде ще стигнат нашите деца с „живот за показ“?
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: