Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан печели 14 пъти от тотото: Ето как избирал комбинациите, докато не го хванали
  • Новини

Стефан печели 14 пъти от тотото: Ето как избирал комбинациите, докато не го хванали

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
steffasndasndnasrkrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Румънският икономист Стефан Мандел едва свързва двата края през 60-те години. Тогава той измисли необичайно решение на тревогите си – ще спечели от лотарията.

Но за това, което за повечето хора беше мечта, основана на късмет, Мандел имаше други идеи. Математическият гений изучава теорията на вероятностите на Фибоначи в свободното си време и след години на усърдни изследвания той създава „алгоритъм за избиране на числа“, базиран на метод, наречен комбинаторна кондензация.

Мандел се похвали, че може да използва този метод, за да предвиди пет от шест печеливши числа – намалявайки броя на възможните комбинации до хиляди вместо до милиони.

С група приятели той купи голям брой билети, използвайки всички възможни комбинации. Той спечели най-голямата награда, на стойност над 16 000 евро.

Когато покри разходите си, му останаха достатъчно, за да подкупи когото има нужда и да избяга от румънската комунистическа система и да се премести в Австралия, където започва нов живот със съпругата си и двете си деца. Истинските печалби тепърва предстоят – той печели 14 пъти от лотарията, без да нарушава законите.

Когато се установява в Австралия, Мандел разбира, че в някои тиражи цената за закупуване на билети за всички възможни комбинации е много по-малка от джакпота. Например, ако изтеглените числа са от едно до четиридесет, ще има 3 838 380 възможни комбинации от числа. Ако джакпотът беше десет милиона долара и билетите бяха по един долар, Мандел пак щеше да спечели добра печалба.

Разбира се, той винаги е имал няколко препятствия – да събере капитала за билетите и след това как физически да ги напълни.

След това той работи като агент по застрахователни продажби и използва свободното си време, за да убеди инвеститорите да инвестират заедно и да изградят така наречения лото синдикат. Освен това той изобретил система за автоматизация с компютри и принтери, използвайки алгоритъм за автоматично попълване на фишове, използвайки всички комбинации от числа.

През 80-те години синдикатът изчака джакпота да нарасне, преди да купи хиляди билети.

Групата спечели 12 лотарии и стотици хиляди в по-малки награди в Австралия и Обединеното кралство. Не всичко обаче беше толкова ярко. Печалбите не бяха достатъчно високи и в крайна сметка австралийците реализираха плана си, така че промениха правилата – забраниха печатните билети и купуването на големи тиражи. Мандел имаше в ръкава план Б. С печалбите, които вече имаше, той реши да намери лотарии в Америка, които да имат джакпот поне три пъти повече от всички възможни комбинации.

Лотарията във Вирджиния беше идеална. Числата бяха само от 1 до 44, което означаваше, че броят на възможните комбинации беше милиони по-малко, отколкото в други игри. След това той открива официална компания, Pacific Financial Resources, и развива Lotto Fund под нея. Той убеди хиляди инвеститори да инвестират и събра милиони долари в процеса.

През февруари 1992 г. лотарията на Вирджиния имаше джакпот от 27 милиона долара. По това време Мандел вече има 16 служители в склад в Мелбърн, които отпечатват седем милиона фиша за три месеца и ги изпращат по пощата в САЩ.

Синдикатът спечели джакпота, заедно с почти един милион долара вторични награди.И въпреки че методът на Мандел не беше незаконен, той повдигна подозрения и той се озова в четиригодишна съдебна битка. През това време той е разследван от множество международни агенции, включително ЦРУ и ФБР.

В крайна сметка той беше оправдан по всички обвинения, но въпреки че спечели милиони, неговите инвеститори получиха само 1400 долара от залога от 4000 долара – много далеч от богатството, което им беше обещано.

Мандел фалира през 1995 г. и в един момент прекара 20 месеца зад решетките в Израел за измама на инвеститори.

Той живее във Вануату, далеч от светлините на прожекторите. Междувременно всички американски щати забраниха използването на неговата стратегия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България скърби: Почина прочут лекар и внук на легендарен наш лечител
Next: Студентка откри златно съкровище, зазидано в продължение на 7 века в стена

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.