Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Янев захапа Киро и Асен: Оставиха ни двуцифрена инфлация! Влизам в политиката заради дълг към
  • Новини

Стефан Янев захапа Киро и Асен: Оставиха ни двуцифрена инфлация! Влизам в политиката заради дълг към

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
stefnanfqnfne.jpg

Председателят на „Български възход“ Стефан Янев представя политическите цели и визията на партията си за управлението на България.

„Пред мен стои простият избор – да приема удобен пост или да изпълня дълга си към Отечеството, в което съм се клел“, започна Янев.

Той заяви, че времето и обстоятелствата не са позволили на „Български възход“ да завърши в срок регистрацията си и това е наложило партията да се яви на изборите в коалиция с други партии, които tой нарече съмишленици.

„Влизам в политиката, защото имам дълг пред Отечеството. За мен майката на всички проблеми, е демографската криза. Смятаме за необходимо з млн. души, живеещи в диаспорите, да получат българско гражданство“, продължи той.

Друга цел, която той си постави като част от политическата програма на „Български възход“, е смяна на данъчната политика с т.нар. една държава – две данъчни системи.

„Инфлация се бори с производство и нови работни места“, каза още Янев.

„Въвеждане на задължително конкурстно начало за всяка една длъжност и мандатност“, допълни той.

„Бъдещето партньорство, нека да кажа така – избирателите решават кого да изпратят в парламента. Нямаме червени линии и условия към никого. Можем да си партнираме с всички. На първо място бих направил и търсил възможния баланс за решаване на реалните проблеми на гражданите и бизнеса. В момента газа е една от темите, които доминира обществения живот. Коалицията, която на базата на авантюризъм ни остави инфлация с двуцифрено число и заплаха от глад и студ през зимата“, каза още Стефан Янев, атакувайки предишните управляващи, в лицето на Киро и Асен.

„Позицията, ролята на министър-председателя така, както аз я разбирам, важното според мен, е да осъзнава сложността на решенията, които се взимат в рамките на министерски съвет, да познава как функционира държавата и как търсенето на баланс в една посока може да пречи или да подпомогне общия баланс, който има държавата, за да бъде тя в услуга на своите граждани. Да, готов съм, имам план, имам план по много теми, дългосрочен.

Решаването на демографската криза е от изключително важно значение. Това е въпрос, към който трябва да подходим максимално отговорно. Помним времето, когато бяхме 9 млн., сега сме шест. Къде са другите? Част от тях са в диаспорите, други живят в чужбина, не искам да ги деля“, продължи Стефан Янев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зaбърквaш в eдин буркaн и зaбрaвяш зa бoлecти, умoрa и тoкcини
Next: Слави отговори на крясъците за парите му и разкри каква сума е задигнала ДСБ, но никой не ги пита

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.