Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Янев: Няма да подам оставка! Искат да ме сменят с някой, който да прокарва външни интереси
  • Новини

Стефан Янев: Няма да подам оставка! Искат да ме сменят с някой, който да прокарва външни интереси

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
qjjevnvnevstefan.jpg

Ето и цялата публикация на министъра на отбраната Стефан Янев във Фейсбук:

Уважаеми сънародници,

Знаете, че през последната седмица съм обект на целенасочена политическа атака – грозна, несправедлива и подмолна. Твърденията, че съм проводник на нечии външни интереси са абсолютна лъжа. Отправна точка за всяко мое решение и действие е бил само и единствено българският национален интерес – това, което е добро и правилно за родината ни и което ще съхрани държавността в тази особено тежка ситуация, в която се намираме днес. А тя очевидно ще става и още по-тежка. Но в политиката е така. Истината не е много важна. По-важна е интерпретацията, която, ако е добре финансирана, направо подменя истината. Целта на моите „партньори“ и критици е ясна. Целта, разбира се, не е просто да ме дискредитират в персонален план. Задачата е да бъде освободен поста на министъра на отбраната за някой, който е по-, да го кажем така, по-отзивчив при прокарването на конкретни външни интереси при определянето на българския политически дневен ред, включително по отношение на военната сфера и решенията, които се взимат там.

Реализирането на подобен сценарий, според мен, поставя под риск националната ни сигурност. И доколкото не виждам никакъв здрав разум, а само дълбоко обезпокоителна хаотичност и как беше… „тежка неадекватност“, искам да споделя с българските граждани, че това, което се случва, че решенията, които предстои да бъдат взети, не са в интерес на България. Нещо повече – опасни са за страната ни. Опасни са, защото последствията – икономически, финансови и социални, ще се стоварят скоро със страшна сила и тогава със сигурност ще има оставки, но вече не и работещи решения.

Изстрадалата ни Родина не заслужава да бъде жертвана в игрите на големите. И тук даже не е от значение дали причината е, че аматьори се правят на политици или се опитват да капитализират чрез политиката. Българските граждани заслужават да бъдат представлявани адекватно в държавната власт. Авантюристичният и незрял подход е изключително опасен, особено с оглед на военния конфликт в Украйна, неговите измерения и потенциални последствия.

България няма нужда да демонстрира проруска, проамериканска или проевропейска позиция. България трябва и според мен е длъжна да демонстрира позиция в защита на националните си интереси. Длъжна е да защити правата на своите граждани, да гарантира тяхната сигурност и спокойствие, просперитета на българската държава. Всъщност целта е една – да съхраним своята държавност, своята култура и национална идентичност. За истинските българи тези ценности не подлежат на компромис. Когато залогът е България, трябва да сме в състояние да можем да преодолеем различията си и да работим заедно за нейното благополучие. Да можем да се обединим в името на Родината – личности, партии и гражданско общество!

Не очаквайте аз да подам оставка в тази геополитическа ситуация. Отговорностите ми на министър на отбраната не го предполагат. Доколкото оставката ми е въпрос вече единствено на процедура, разчитам на коалиционните „партньори“ и политическата сила, която уж ме подкрепяше, да придвижат нещата по съответния ред. Това ще е демонстрация на волята на парламентарното мнозинство и индикация за политиката, която ще се провежда занапред, подкрепени със съответната ясна, надявам се, аргументация. Ще е добре българските граждани да чуят мотивите, след което ще имат и възможността да проследят какви решения ще се взимат в сферата на отбраната.

Благодаря на всички, които ме подкрепяха до момента и които продължават да ме подкрепят.

Continue Reading

Previous: Вацев: Добре дошли в навечерието на Третата световна война, където България oтново ще воюва срещу Русия
Next: Украинец: Разстрелват хората по улиците, градът ни е постоянен обстрел

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.