Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Янев: Няма да подам оставка! Искат да ме сменят с някой, който да прокарва външни интереси
  • Новини

Стефан Янев: Няма да подам оставка! Искат да ме сменят с някой, който да прокарва външни интереси

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
qjjevnvnevstefan.jpg

Ето и цялата публикация на министъра на отбраната Стефан Янев във Фейсбук:

Уважаеми сънародници,

Знаете, че през последната седмица съм обект на целенасочена политическа атака – грозна, несправедлива и подмолна. Твърденията, че съм проводник на нечии външни интереси са абсолютна лъжа. Отправна точка за всяко мое решение и действие е бил само и единствено българският национален интерес – това, което е добро и правилно за родината ни и което ще съхрани държавността в тази особено тежка ситуация, в която се намираме днес. А тя очевидно ще става и още по-тежка. Но в политиката е така. Истината не е много важна. По-важна е интерпретацията, която, ако е добре финансирана, направо подменя истината. Целта на моите „партньори“ и критици е ясна. Целта, разбира се, не е просто да ме дискредитират в персонален план. Задачата е да бъде освободен поста на министъра на отбраната за някой, който е по-, да го кажем така, по-отзивчив при прокарването на конкретни външни интереси при определянето на българския политически дневен ред, включително по отношение на военната сфера и решенията, които се взимат там.

Реализирането на подобен сценарий, според мен, поставя под риск националната ни сигурност. И доколкото не виждам никакъв здрав разум, а само дълбоко обезпокоителна хаотичност и как беше… „тежка неадекватност“, искам да споделя с българските граждани, че това, което се случва, че решенията, които предстои да бъдат взети, не са в интерес на България. Нещо повече – опасни са за страната ни. Опасни са, защото последствията – икономически, финансови и социални, ще се стоварят скоро със страшна сила и тогава със сигурност ще има оставки, но вече не и работещи решения.

Изстрадалата ни Родина не заслужава да бъде жертвана в игрите на големите. И тук даже не е от значение дали причината е, че аматьори се правят на политици или се опитват да капитализират чрез политиката. Българските граждани заслужават да бъдат представлявани адекватно в държавната власт. Авантюристичният и незрял подход е изключително опасен, особено с оглед на военния конфликт в Украйна, неговите измерения и потенциални последствия.

България няма нужда да демонстрира проруска, проамериканска или проевропейска позиция. България трябва и според мен е длъжна да демонстрира позиция в защита на националните си интереси. Длъжна е да защити правата на своите граждани, да гарантира тяхната сигурност и спокойствие, просперитета на българската държава. Всъщност целта е една – да съхраним своята държавност, своята култура и национална идентичност. За истинските българи тези ценности не подлежат на компромис. Когато залогът е България, трябва да сме в състояние да можем да преодолеем различията си и да работим заедно за нейното благополучие. Да можем да се обединим в името на Родината – личности, партии и гражданско общество!

Не очаквайте аз да подам оставка в тази геополитическа ситуация. Отговорностите ми на министър на отбраната не го предполагат. Доколкото оставката ми е въпрос вече единствено на процедура, разчитам на коалиционните „партньори“ и политическата сила, която уж ме подкрепяше, да придвижат нещата по съответния ред. Това ще е демонстрация на волята на парламентарното мнозинство и индикация за политиката, която ще се провежда занапред, подкрепени със съответната ясна, надявам се, аргументация. Ще е добре българските граждани да чуят мотивите, след което ще имат и възможността да проследят какви решения ще се взимат в сферата на отбраната.

Благодаря на всички, които ме подкрепяха до момента и които продължават да ме подкрепят.

Continue Reading

Previous: Вацев: Добре дошли в навечерието на Третата световна война, където България oтново ще воюва срещу Русия
Next: Украинец: Разстрелват хората по улиците, градът ни е постоянен обстрел

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.