Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефка Петревска, жив свидетел на феномена: Ванга продължава да ни помага от отвъдното
  • Новини

Стефка Петревска, жив свидетел на феномена: Ванга продължава да ни помага от отвъдното

Иван Димитров Пешев април 5, 2023
stefkapetrovska.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Вие имате очи, а нищо не виждате.“

Това казва пред близките си феноменалната пророчица Ванга, която е напълно сляпа за външния свят, но има изключително силна връзка с отвъдното. Скептици, сред които и научни светила с куп дипломи, след среща с ясновидката са принудени да признаят: Тази жена притежава дарба, пред която може само да се мълчи.

 

В последните 11 години от живота на Ванга, между 1985 и 1996 г., с нея живее нейната приятелка Витка Петревска от петричкото село Първомай. Витка се грижи за домакинството, пере, глади, чисти, готви. Остава до Ванга и в най-страшните дни, когато пророчицата гасне в мъки, разяждана от рак на гърдата. Ванга умира на 11 август 1996 г. Витка си отива от този свят през 2020 г. на 92-годишна възраст. Но нейната дъщеря Стефка Петревска пази безценни спомени за ясновидката, чиито предсказания продължават да се сбъдват.

 

„Ванга беше портал между нашия свят и този на мъртвите – казва Стефка. – Разговаряше с духове на хора, които вече са прекрачили в отвъдното. Вероятно аз самата трудно бих повярвала на това, ако не бях видяла с очите си безбройните прояви на феноменалната дарба.

 

За мен няма съмнение – съществува и друг свят освен този, в който живеем. При Ванга са идвали много хора, всеки от които е бил убеден, че няма друго живо същество, което да знае за техните най-съкровени преживявания. А тя им ги преразказва така, сякаш лично е присъствала заедно с тях. Все едно е живяла техния живот.

На други е помагала да се излекуват от здравословен проблем, след като вече са загубили всякаква надежда. За мен Ванга е изпратена свише. За да се усили вярата ни в Бог и в доброто. Тя беше силно вярваща православна християнка.“

Самата Ванга в края на своя живот трудно понася товара на дарбата си. За това свидетелства разказ на Витка Петревска за дните, когато пророчицата е тежко болна.

 

„Мама ми е споделяла как една вечер Ванга започнала да вика: „Витке, много ми е тежко, стаята се напълни с хора“ – връща лентата Стефка Петревска. – Майка ми гледа – няма никого. Моето обяснение е, че заради напредването на болестта за Ванга е било все по-трудно да издържа на натоварването на енергийно ниво.

 

Като чула нейните думи, майка ми застанала до леглото и започнала да говори на духовете, но наум: „Добри хора, добре сте ни дошли на гости. Но ние сме уморени, болни сме. Постойте малко и ако обичате, след това излезте.

 

Не се чувстваме добре“. По едно време леля Ванга проговорила: „Мари Витке, ти как се сети така хубаво да им кажеш. Сега си излезнаха всички. Пущиха ме и болките“. Явно Ванга е прочела мислите на майка ми.“

Пророчицата си тръгва от нашия свят през лятото на 1996 г. Витка остава в къщата на Рупите 40 дни след смъртта й. Всеки ден тя „прелива“ гроба, каквато е християнската традиция.

„Ванга сега не е с нас тялом, но нейният дух продължава да помага от отвъдното – категорична е Стефка Петревска. – Живи са и нейните завети. Те са простички: „Не си завиждайте. Не злобейте. Не алчнейте. Уважавайте се. Прощавайте си. Не правете атъро (б.р. – угода) на дявола.“ Убедена съм, че научим ли се да живеем по този начин, всичко ще се промени към по-добро.“

Още истории за Ванга от първо лице четете следващата събота.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Портфейлите им ще набъбнат от пари! Само ДВА знака от Зодиака ще забогатеят неприлично в най-скоро време
Next: Жена е сигурна, че се омъжва за портиер, почти припада, когато среща милионер пред олтара

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.