Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стихия: Невиждана от 30 години буря помете Лондон и подмята лайнери над Хийтроу
  • Новини

Стихия: Невиждана от 30 години буря помете Лондон и подмята лайнери над Хийтроу

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
hiiiitrouuu.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Стотици хиляди зрители са се включили, за да гледат на живо кацането на самолетите на лондонското летище Хийтроу, докато бурята „Юнис“ се вихри днес.

Телевизионният водещ на Big Jet Джери Дайър прикова вниманието на хората с коментара си за работата на пилотите при бурен вятър, предаде БГНЕС.

В момента над Лондон и югоизточната част на страната, както и в някои части на югозапад и южен Уелс, е в сила червен код за вятър, тъй като Метеорологичната служба предупреждава за ветрове със скорост над 90 мили в час.

„Тук наистина се проявяват уменията на пилота“, казва Дайър, наблюдавайки как пилотите се справят с неравното кацане на пистата.

Коментарите му за пристигащите самолети в олимпийски стил забавляват зрителите по цял свят, тъй като той отбелязва произхода на самолетите и техните модели.

„Този човек се е объркал“, каза той за едно особено неприятно кацане тази сутрин сред ревящия вятър. Други кацания са посрещнати с викове „Лесно е!“ и „Честна игра, приятелю“, докато той хвали мъжете и жените, които се опитват да завършат пътуването си.

„Забавно е“ е друга любима фраза, докато Дайър се обажда на телевизионни оператори, които искат да излъчват негови кадри и да го интервюират в заслона му край пистата.

Според страницата му в Linkedin Дайър е професионален оператор и водещ на живи предавания в областта на авиацията, като предоставя съдържание на живо „в деня“ – обикновено за значително по-малко зрители.

При едно от предаванията е разказал, че покойният му баща е бил пилот. „Жалко, че вече го няма, с удоволствие щях да си поговоря с него за летенето в такива условия“, добавя Дайър.

Летищата във Великобритания призовават пътниците да проверяват своите авиокомпании за последните актуализации на полетите, тъй като и този следобед продължават да има много отменени и закъснели полети. Според метеоролозите това е бурята с най-силни пориви на вятъра от 30 г. насам.

Един полет на easyJet от Бордо за Лондон Гетуик се опита да кацне два пъти, преди самолетът да бъде принуден да се върне във френския град три часа след излитането си.

Малко след 17 часа журналистката Соня Колтуклиева публикува в профила си във Фейсбук снимка, на която се вижда, че ураганният вятър е отнесъл част от покрива на залата „О2Arena“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: И в Сандански е страшно! Магазините затварят един след друг
Next: Ученичката, която роди от 10-годишен, разкри нещо скандално

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.