Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стоичков разплака България с думите си на Мача на Надеждата
  • Новини

Стоичков разплака България с думите си на Мача на Надеждата

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sgfhfgdhrthtrhtr.png

Най-успелият наш футболист Христо Стоичков изрази огромно удовлетворение, че е играл в Мача на надеждата днес в София.

Той за пореден път засвидетелства и безрезервната си подкрепа към своя бивш съоборник в националния отбор Петър Хубчев, който води битка с коварна болест.

За мен беше огромна чест и радост да играя в Мача на надеждата! Великолепна инициатива, която трябва да продължи!

Събрахме се толкова много съперници от терена и приятели извън него! И още веднъж – нашата надежда е в следващия мач с нас да бъде и Петьо Хубчев!,

написа Ицо в личния си профил във фейсбук.

Сълзите на Капитана на фона на евъргрийна You’ll Never Walk Alone! Стилиян Петров благодари на всички, дошли на Националния стадион за „Мача на надеждата“, за да помогнат на хората, борещи се с онкологични заболявания. Той бе аплодиран бурно от всички на терена и по трибуните при смяната си в 83′.

„Мачът на надеждата“ завърши със зрелищно 3:3, но резултатът остава на заден план. Важна е каузата, отбелязва bTV.

„Благодаря на всички, че помогнахте на мен, семейството ми и сега на хората, които се борят с тази коварна болест. Преди 11 години не знаех дали ще мога да застана отново пред вас, но сега имах отново удоволствието да облека националната фланелка.“

„Разчувствахте ме, ние сме обединен народ и аз се гордея да бъда българин“, заяви Петров секунди след демонстративния мач, чийто приходи ще бъдат дарени за борба с онкологичните заболявания в България. „Те ще бъдат разпределени както между болници в страната, така и за подпомагането на хора, които се борят с коварното заболяване.“, каза Стенли в емоционална реч след благотворителния мач.

За двубоя с кауза в столицата пристигна цяла плеяда от звезди! В селекцията на България, водена от Димитър Димитров-Херо, попаднаха Христо Стоичков, Наско Сираков, Димитър Бербатов, Мартин Петров, Мариян Христов, Георги Пеев, Милен Петков, Христо Йовов, Валери Божинов, Илия Груев, Радостин Кишишев, Красимир Балъков, Илиан Илиев, Здравко Здравков, Илиян Стоянов, Даниел Боримиров, Владимир Манчев, Михаил Александров, Ивайло Петков, Димитър Иванков, Росен Кирилов, Александър Тунчев, Христо Янев и Велизар Димитров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В колата със загиналите майка и дъщеря-съдия Мария Москова и Даниела Йорданова е имало още един пътник
Next: Стилиян Петров се разплака на You ll Never Walk Alone, Стоичков го прегърна

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.