Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стойна Русева от Търново: За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет (ето метода й)
  • Новини

Стойна Русева от Търново: За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет (ето метода й)

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
sstastoasotasntas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Стойна Русева от Велико Търново написа своето читателско писмо, за да сподели как сама се е излекувала от пародонтоза!

Пародонтоза е заболяване, от което косите на всички настръхват. Защото тази болест на венците е първата стъпка към реалната загуба на зъби и тотален обрат в цялостния живот и ежедневие на човек.

Читателката ни от Велико Търново Стойна Русева обаче, изпрати писмо с рецептите, които тя лично е използвала и с които се е отървала от пародонтозата в рамките на месец. Разклатените й зъби се възстановили и вече може да се храни и дори да яде ябълка съвсем нормално.

Правилният начин е да държим всеки ден поне по два пъти в устата си една лъжичка зехтин и да се жабурим с него, колкото се може по-дълго време. Зехтинът действа като истинско чудо за пародонтозата и спасява дори считани за неспасяеми случаи.

След това, вечер преди да си легнете, направете масаж на болните венци с една щипка йодирана сол, съветва Русева. Просто потопете пръста си в солта и започнете с нея да масажирате венците си като ги изплакнете само с по-хладка вода. Това се прави всяка вечер и след седмица подобрението ще се усети осезаемо.

Стойна Русева признава чудния ефект на всички тези рецепти, но споделя, че в нейния случай специално, помогнала най-много следната смес. Или така наречената морска вода.

„Взимате си близо 200 грама с по-топла водичка и я сипвате в малка бутилка, може и от минерална вода. В бутилката добавяте две-три капки йод, малко сода за хляб – едва на върха на ножа и малка лъжичка обикновена сол. Разбивате го това нещо много хубаво и с него си правите жабурене и гаргара след всеки прием на храна. Уникално действа, след две седмици венците ми се стегнаха и зъбите спряха да се клатят, а бях много зле“, споделя Стойна Русева.

Йодът и солта по принцип имат стягащ ефект. Затова те са в състояние да подобрят състоянието на венеца и това съответно да доведе до заздравяване на болните зъби.

Тя признава, че не пропускала обаче и ден, без да се жабури с натурален зехтин. Чат пат дъвчела и пресен живовляк, тъй като чула от стари лечители, че действието му за лечение на пародонтоза е феноменално.

„Само че като го дъвчете, трябва после да изплюете не само живовляка, но и слюнката, която е останала след него. Трябват ви само три-четири дни и ще видите, че зъбите и венците ви ще се заздравят осезаемо“, кълне се препатилата Стойна Русева.

Живовлякът действа като пречистващо средство в устата. След като сте провели горепосоченото лечение, можете спокойно да сдъвчете няколко грама от растението и после да го изплюете.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се раздава на Месопустна Задушница 2023?
Next: Поклон пред него! Почина най-добрият български футболист

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.