Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стойна Русева от Търново: За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет (ето метода й)
  • Новини

Стойна Русева от Търново: За месец забравих пародонтозата! Лъжа е, че се лекува само в кабинет (ето метода й)

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2023
sstastoasotasntas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Стойна Русева от Велико Търново написа своето читателско писмо, за да сподели как сама се е излекувала от пародонтоза!

Пародонтоза е заболяване, от което косите на всички настръхват. Защото тази болест на венците е първата стъпка към реалната загуба на зъби и тотален обрат в цялостния живот и ежедневие на човек.

Читателката ни от Велико Търново Стойна Русева обаче, изпрати писмо с рецептите, които тя лично е използвала и с които се е отървала от пародонтозата в рамките на месец. Разклатените й зъби се възстановили и вече може да се храни и дори да яде ябълка съвсем нормално.

Правилният начин е да държим всеки ден поне по два пъти в устата си една лъжичка зехтин и да се жабурим с него, колкото се може по-дълго време. Зехтинът действа като истинско чудо за пародонтозата и спасява дори считани за неспасяеми случаи.

След това, вечер преди да си легнете, направете масаж на болните венци с една щипка йодирана сол, съветва Русева. Просто потопете пръста си в солта и започнете с нея да масажирате венците си като ги изплакнете само с по-хладка вода. Това се прави всяка вечер и след седмица подобрението ще се усети осезаемо.

Стойна Русева признава чудния ефект на всички тези рецепти, но споделя, че в нейния случай специално, помогнала най-много следната смес. Или така наречената морска вода.

„Взимате си близо 200 грама с по-топла водичка и я сипвате в малка бутилка, може и от минерална вода. В бутилката добавяте две-три капки йод, малко сода за хляб – едва на върха на ножа и малка лъжичка обикновена сол. Разбивате го това нещо много хубаво и с него си правите жабурене и гаргара след всеки прием на храна. Уникално действа, след две седмици венците ми се стегнаха и зъбите спряха да се клатят, а бях много зле“, споделя Стойна Русева.

Йодът и солта по принцип имат стягащ ефект. Затова те са в състояние да подобрят състоянието на венеца и това съответно да доведе до заздравяване на болните зъби.

Тя признава, че не пропускала обаче и ден, без да се жабури с натурален зехтин. Чат пат дъвчела и пресен живовляк, тъй като чула от стари лечители, че действието му за лечение на пародонтоза е феноменално.

„Само че като го дъвчете, трябва после да изплюете не само живовляка, но и слюнката, която е останала след него. Трябват ви само три-четири дни и ще видите, че зъбите и венците ви ще се заздравят осезаемо“, кълне се препатилата Стойна Русева.

Живовлякът действа като пречистващо средство в устата. След като сте провели горепосоченото лечение, можете спокойно да сдъвчете няколко грама от растението и после да го изплюете.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се раздава на Месопустна Задушница 2023?
Next: Поклон пред него! Почина най-добрият български футболист

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.