Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Столтенберг алармира за риск от граждански размирици в Европа и руско нападение срещу НАТО
  • Новини

Столтенберг алармира за риск от граждански размирици в Европа и руско нападение срещу НАТО

Иван Димитров Пешев септември 8, 2022
stoetleltente.jpg

Войната в Украйна навлиза в критична фаза. Идва зима и ще е трудно. Тежко за украинския народ и за въоръжените сили, които се борят за своята свобода, и тежко за тези от нас, които ги подкрепяме. Това заявява генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в своя статия за „Файненшъл Таймс“.

„Нашето единство и солидарност ще бъдат подложени на сериозно изпитание, тъй като домакинствата и фирмите усещат кризата от растящите цени на енергията и разходите за живот, причинени от бруталната инвазия на Русия.

Изправени сме пред трудни шест месеца, под угрозата от енергийни сривове, смущения и може би дори граждански размирици. Трябва обаче да запазим курса си и да се противопоставим на тиранията – заради Украйна и заради самите нас„, подчертава той.

„Действително плащаме цена за своята подкрепа за Украйна. Но тази цена се измерва в долари, евро и лири, докато украинците заплащат с живота си.

Не изпускай тези оферти:

И всички ние ще платим много по-висока цена, ако Русия и други авторитарни режими смятат, че могат да нахлуват в територията на своите съседи и да погазват безнаказано международното право. Ако Русия спре да воюва, ще има мир. Ако Украйна спре да воюва, тя ще престане да съществува като независима нация. Ние имаме морална отговорност да подкрепяме тази независима демокрация в сърцето на Европа“, категоричен е Столтенберг.

„Цената, която плащаме в подкрепа на Украйна, е от полза и за нашата собствена сигурност. Владимир Путин ясно заяви, че иска да заличи страната от картата и да пренапише европейския ред за сигурност.

Русия временно окупира около 20% от Украйна – четири пъти повече от площта Белгия или половината от тази на Великобритания. Окуражена от всеки успех, Русия може да рискува да предприеме по-нататъшна агресия и срещу други свои съседи и дори да извърши атака срещу съюзници в НАТО„, предупреждава шефът на Алианса.

„Така че трябва да направим избор относно света, в който искаме да живеем. Съюзниците от НАТО се ангажират с правото на всяка нация да избира собствената си съдба. Ето защо ние предоставяме безпрецедентна финансова, хуманитарна и военна помощ, за да помогнем на Украйна да надделее като суверенна независима държава“.

Столтенберг отбелязва, че след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г., съюзническите страни са предоставили милиарди долари подкрепа за сектора и институциите за сигурност на Украйна и са обучили десетки хиляди войници, включително от специалните части. По негови думи това е допринесло украинските въоръжени сили да станат по-силни, по-добре ръководени и по-добре подготвени за подновената инвазия на Русия.

„От февруари съюзниците се обединиха на страната на Украйна с безпрецедентна военна, хуманитарна и финансова подкрепа. През юни лидерите на НАТО се споразумяха за засилен пакет от помощ, включващ гориво, храна, медицински консумативи, военно оборудване, сигурни комуникации и оборудване за противодействие на мини и дронове.

Ние подготвяме повече от дузина нови проекти, за да помогнем на Украйна да посрещне зимата и ще продължим да помагаме на страната да укрепи своята отбрана в по-дългосрочен план и да премине от оръжия от съветско време към такива на НАТО“, уверява шефът на Алианса.

Той подчертава, че трябва да продължи да се увеличава помощта, от която Украйна се нуждае. „Виждаме решаващата разлика, която нашата помощ оказва на бойното поле всеки ден. Украинската армия доказа способността си да устои на руската агресия, да нанася ответни удари дълбоко в тила на врага и да създава значителни трудности за нашествениците“, изтъква Столтенберг.

Според него мащабните санкции, наложени от членовете на НАТО, заедно с ЕС, също оказват влияние върху руската икономика и въздействието ив ще става все по-силно с течение на времето, предвид забраните за пътуване и замразяването на активи на руския елит. Освен това Кремъл се е откъснал от най-близките си и доходоносни пазари на петрол и газ в Европа.

„Технологичните санкции ограничават сериозно достъпа на Русия до модерните полупроводници и чипове, от които се нуждае, за да захранва своята автомобилна индустрия, самолети и военни усилия. Нашите страни се възползват от тази възможност да диверсифицират своите икономики и енергийни доставки, да укрепят своята устойчивост и да се освободят завинаги от енергийното изнудване на Русия“.

Същевременно ние правим най-фундаменталната промяна във възпирането и отбраната на НАТО след Студената война, значително засилвайки присъствието си на източния фланг, поставяйки стотици хиляди войници в повишена готовност и продължавайки да инвестираме в авангардни способности.

Гаранциите за сигурност на НАТО не оставят място за грешни изчисления в Москва относно нашата способност да защитаваме всеки сантиметър от територията на Алианса. В същото време те позволяват на съюзниците да подкрепят правото на Украйна на самоотбрана“, изтъква Столтенберг.

„Предстоят трудни времена, но и преди сме се сблъсквали с трудни времена заедно. Цената на това да не отстояваме своите ценности винаги е по-висока. В името на бъдещето на Украйна и своето трябва да се подготвим за зимната война и да продължим курса си“, категоричен е той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Потрес: Баровци със скъпи коли се бият за вмирисана риба след потопа в Карловско
Next: Какво се случва: Кралица Елизабет II е поставена под лекарско наблюдение, всичките ѝ близки търчат към нея

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.