Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стояща върху остър покрив къща се превърна в една от популярните забележителности в България
  • Новини

Стояща върху остър покрив къща се превърна в една от популярните забележителности в България

Иван Димитров Пешев юни 8, 2023
cherrnoooskdskrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Черноморец. Стояща върху остър покрив къща се превърна в една от популярните забележителности по Южното Черноморие. Необичайната постройка се намира в Черноморец на път за къмпинг „Градина“.

Двуетажната сграда има няколко напълно обзаведени стаи, всяка от които е впечатляваща заради странната подредба на мебелите. Всичко в имота е с „главата надолу“, дори дребните детайли са закрепени за тавана.

В сградата има обърната с главата надолу кухня, баня, хол, спалня, тоалетна, детска стая, антре, веранда, всекидневна с камина, мокро помещение, библиотека, като цялото обзавеждане виси над главите на посетителите.

 

„Тук всичко създава настроение и може да ви разсмее“, коментираха те странната постройка. Неин собственик е д-р Ана Чанева, ветеринарен лекар, като къщата е построила върху собствен парцел.

„Не мога да кажа колко точно мебели има закрепени за тавана. Общо взето всичко – включително легло, маси, столовете, микровълновата печка, тоалетната чиния, умивалника, пералнята, посудата в кухнята, книгите, играчките в детската стая, компютърът.

 

Най-трудната и тежка част от обзавеждането е лекият автомобил, който също е закрепен на тавана на верандата. Трудно беше самото обръщане и позициониране на колата. Леглото в спалнята също е доста голямо“, разказа за БТА собственикът на имота.

Столовете вместо за сядане, могат да се използват само за висене, мебелите, прозорците, картините – всичко е наопаки. В къщата единственото нещо, което не е обърнато, са външните стълби, които водят към входа й. Някои от посетителите я наричат „The Beetle House“ заради автомобила Volkswagen Beetle, който виси от тавана.

„Бяхме на почивка на остров Пукет цялото семейство. Един ден, когато времето не беше добро за плажуване, решихме да посетим нашумялата там сред туристите „обърната къща“. Останахме много очаровани и решихме, че един ден и ние ще си направим такава.

 

В крайна сметка основните двигатели това да се случи бяха децата ни. Решихме, че това ще обогати почивката на летовниците в България, ще им създаде повече настроение, затова решихме да реализираме проекта, чиято цел е и да даде на посетителите различен поглед върху ежедневните неща“, каза за БТА д-р Чанева.

Проектът е дело на цялото ми семейство, по него работи арх. Любинка Стоилова. Вярвам, че е вдъхновил мнозина, но овациите са за фирмата, която изгради къщата изцяло с метални конструкции.

 

Изпълнението е изключително трудно и е голямо предизвикателство“, добави д-р Чанева и обясни, че трудността идва от това, че върху малка площ като тази на покрива, се държи цяла сграда с нормални размери.

Строителството на обърнатата къща започва през януари миналата година и за шест месеца е завършено изцяло. Оттогава обектът е с отворени врати за посетители целогодишно срещу входен билет от 22 лева за възрастни като организираните групи ползват намаление. Лятното разписание е от 9:00 до 20:00 часа. Вътре посетителите могат да си направят и снимки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е поразителната къща в България, която събра погледите на цял свят
Next: Истинска мистерия с потопената църква в Жребчево: Храмът e 10 месеца в годината под вода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.