Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Странни български думи, които не можете да обясните на чужденец
  • Новини

Странни български думи, които не можете да обясните на чужденец

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
sdfvkdsfkbkfdgbkfgbgf.png

Колоритен е българският език. Освен богатството на диалектни форми от различни региони, в езика съществуват и многобройни думи, които трудно могат да се обяснят на чужденец. Ето най-популярните от тях:

1. бръмбазък – дребно, често немирно (и вдигащо шум) малко дете Думата “бръмбазък” е име на малък музикален инструмент, известен още като дръмбой. На този инструмент се свири като пластината се придържа с една ръка между устните (или зъбите), а стърчащият край се “дрънва” леко с показалеца на другата ръка.

2. бръмчалка – жена или момиче с многобройни и безразборни контакти с мъже, лека жена, уличница Произхожда от глагола “бръмча” – издавам характерен трептящ звук, шумя. В преносен смисъл се използва като “шляя се, купонясвам, ходя по жени, по мъже”.

3. джиджавка – дребен предмет, бутон или ръчка, чието предназначение не ти е познато Намерих някаква джиджавка в бюрото, но нямам идея за какво се използва.

4. тинтири-минтири – използва се със значение на “празни приказки”, “дрън-дрън” или “глупости на търкалета”, измислици, глупави приказки. Говориш ми тинтири-минтири, само за да се оправдаеш.

5. офлянквам се – мотая се, размотавам се, бавя се, шикалкавя, извъртам, опитвам се да хитрувам. Закъсняваме, стига се офлянква, а се заемай с багажа.

6. сколасвам – смогвам, успявам, справям се, сполучвам, намирам възможност Хич не ми стигна времето.

Едвам сколасах да изчистя. 7. изкилиферчен – изкривен, странен, завъртян, сложно изработен Днешната мода е толкова изкилиферчена, че изобщо не я разбирам.

8. щреволинка – нещо дребно за хапване, обикновено вредно Вечерях обилно и накрая пак ми се прииска някаква сладка щреволинка.

9. уйдисвам – натъкмявам, скроявам Все глупости измисля, не му уйдисвай на акъла. 10. джиджан – хубав, добър, готин, наконтен, изпипан, сладък, спретнат. Много си джиджана с тази рокля.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По колко ябълки на ден са полезни за сърцето и стомаха?
Next: Ето с какво трябва да полееш разсада, за да расте по-бързо

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.