Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страховити подробности: Хищника е двойният убиец от Черногорово
  • Новини

Страховити подробности: Хищника е двойният убиец от Черногорово

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
hfghdfhghgfhgf.jpg

Появиха се страховити подробности за двойното убийство и последвалото самоубийство, станали в Пазарджишко.

БЛИЦ научи, че мъж на 70 години е убил жена си, която е на неговата възраст. След това е убил дъщеря си, която е на 45 години.

Възникнал е семеен скандал. По непотвърдена информация дъщерята е взела яростно позицията на единия родител.

Няма данни мъжът да е имал психически отклонения. В момента се изяснява с какво са били застреляни майката и дъщерята, тъй като убиецът е притежавал законни оръжия – пушка и пистолет.

Пред БЛИЦ разследващи потвърдиха, че името на убиеца е Стефан Дивеков, по прякор Хищника. Той е гръмнал пред свидетели жена си Невена и щерка си Мария, след което се самоубил.

Дъщеря му живеела в Германия, но се прибрала за няколко дни у дома. В събота е трябвало да отпътува за чужбина.

БЛИЦ припомня, че двойното убийство и самоубийство е станало тази сутрин в пазарджишкото село Черногорово.

От полицията минути по-късно излязоха и с официално становище за инцидента:

Криминалисти от РУ-Пазарджик и колегите им от областната дирекция на МВР под надзора на Окръжната прокуратура в Пазарджик разследват тежко криминално престъпление – двойно убийство с последвало самоубийство.

Сигнал за случилото се е получен тази сутрин на телефона за спешни повиквания-112. Незабавно към адреса – къща в пазарджишкото село Черногорово са насочени дежурни автопатрули, криминалисти от РУ-Пазарджик и ОДМВР-Пазарджик, линейка на «Спешна помощ».

Пристигайки екипите са установили безжизнените тела на мъж и жена на 71 години, както и на 45-годишната им дъщеря.

За случилото се незабавно е уведомена Окръжната прокуратура в областния град. На мястото се извършва оглед от дежурна група съставена от разследващи полицаи, криминалисти, екперти, съдебен лекар и полицейски инспектори По първоначално събраните дани се касае са тежко престъпление – двойно убийство, което е последвано със самоубийството на извършителя.

По случая се води досъдебно производство под надзора на Окръжна прокуратура Пазарджик.

Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ !!!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Панелен блок в София подлуди социалните мрежи. Такъв вход никога не сте виждали
Next: Борисов с бомбастични новини за протестите и коалицията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.