Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страховити прогнози на учените за следващите 50 години: Хора ще живеят на Луната през 2037 г., ще има робот във всеки дом
  • Новини

Страховити прогнози на учените за следващите 50 години: Хора ще живеят на Луната през 2037 г., ще има робот във всеки дом

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
nalnausnuasn.jpg

Откакто свят светува, съществуват и предсказанията за бъдещето.

Често те са плод единствено на специалните усещания на ясновидци и феномени от близо и далеч, но съществуват и пророчества, които се уповават на факти.

Такива са прогнозите на футурулозите, обединени в платформата „Future Timeline“, които изнесоха преди дни своите предположения какво ще се случи на света и човечеството в следващите 50 години.

В интервю известният физик Мичио Каку каза, че много скоро хората ще имат „сензорни тапети“, с помощта на които ще могат да обменят информация с други хора, които са далеч от тях. Те ще заместят таблетите и мобилните телефони − докосвайки ги, ще можем да позвъняваме, пишем и виждаме събеседника си, дори той да е на хиляди километри.

Не изпускай тези оферти:

Някои направени предсказания на същия екип от учени и изследователи вече са станали реалност.

Именно те казаха още през 2016 г., че 4 години по-късно ще влезе в действие стандартът 5G. И ще се появи холографска телевизия, което вече е факт.

Ето и новите им прогнози:

2022: В САЩ 10% от електроенергията ще се произвежда с помощта на слънчевата енергия. В Дубай ще
използват летящи таксита или поне такива на магнитни възглавници.

2023: Импланти за мозъка ще могат ще връщат „изгубени спомени“. За подобно нещо вече се говори упорито.

2024: Ще създаваме предмети само с един клик в интернет и ще ги отпечатваме в реални размери чрез модерни 3D принтери.

2025. Телевизионните предавания ще се осъществяват само чрез интернет. 3D принтерите ще започнат да произвеждат човешки органи в лабораторни условия.

2028: Във Великобритания печатните вестници ще излязат напълно от употреба и ще продължат съществуването си в интернет.

2029: Изкуственият интелект ще стане реалност. Функциите на касиери и продавачи в супермаркетите ще се
изпълняват от роботи.

2030: САЩ ще започнат да губят статута си на световна свръхдържава. Заболяване номер 1 ще бъде
депресията.

2031: Поради рязкото спадане на производството на какао шоколадът отново ще стане предмет на разкоша.

2032: Интернет ще бъде 100 пъти по-бърз.

2033-2034: Ще се състои първата пилотирана експедиция на Фобос – един от двата спътника на Марс. Това е
малко вероятно да се забави като реализация, може и да е година по-рано. Ще започнат миннодобивни дейности на астероидите. На Земята ще се доставят скъпоценните метали, съдържащи се в метеоритите. Ще има авиокомпании, предлагащи пътнически полети със свръхзвукови скорости.

2035: Ще се появят първите доказателства за съществуването на извънземен живот.

2036: Русия ще стане най-голямата производителка на селскостопанска продукция в света.

2037: На Луната ще бъде създадена първата обитаема база.

2038: Синтетичното месо, произвеждано в лаборатории, ще стане нещо обичайно по рафтовете на
магазините.

2039: Мечтата за телепортация на сложни органични молекули ще стане реалност. Обемът на глобалния
пазар на космическата индустрия ще превиши 1 трилион долара.

2040: Преобладаващ начин за междуличностно общуване ще стане виртуалната телепатия. Тютюневите изделия и цигарите ще изчезнат напълно.

2041: Средната температура ще се повиши с 4 градуса. Ще бъде създаден компютър, 50 милиона пъти по-бърз от съвременните суперкомпютри.

2042-2049: Населението на Земята ще превиши 10 милиарда. В САЩ за пръв път белите ще се окажат малцинство. Хората и машините ще се слеят в едно цяло. Присъствието на роботи във всекидневието и професионалния живот ще стане нещо обичайно.

2057: Ще се използват портативни МРТ скенери, които ще се побират в дланта на едната ръка.

2059: Нефтената ера ще свърши. На Марс ще бъде създадена първата човешка колония.

2067: Ще бъдат произведени първите космически апарати на гориво от антиматерия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на Анита Мейзер проговори какво е правила майка й в затвора
Next: Бедствие в Югозапада! Местните: Положението е като след ракетен обстрел, движението е затворено

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.