Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страховит снайперист пристигна в Украйна
  • Новини

Страховит снайперист пристигна в Украйна

Иван Димитров Пешев март 10, 2022
uksniapeprr.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Страховит канадски снайперист, с огромен боен опит от Сирия, Ирак и Афганистан, пристигна в Украйна, отзовавайки се на призива на украинския президент Зеленски за помощ срещу агресора. Тренираният ликвидатор на всичко от войник до генерал се е заканил да избие войниците на Путин един по един, предава „Bg-voice“.

Прякорът на легендарния стрелец е Уоли. Той е на 40 години и се е бил между 2009 и 2011 година два пъти в Афганистан като част от контингента на канадските въоръжени сили там. През 2015 година Уоли по своя инициатива пътува и до Ирак, за да участва в борбата срещу Ислямска държава. Бил се е и в Сирия на страната на кюрдите.

Неговите бойни другари са също страховити стрелци – през 2017 година един от тях ликвидира член на ИД от 3 450 метра, което е световен рекорд за потвърдено поразяване от дълга дистанция със снайперова пушка.

След като в събота Зеленски призова членовете на международната общност на въоръжените сили да отидат в Украйна и да й помогнат, Уоли остави жена си и едногодишното си дете и за него се твърди, че вече е в Украйна. Самият той сподели, че решението да се отзове на вика за помощ е като на “пожарникар, който чува звука на алармата“. За изоставянето на семейството си той каза:

“Знам, че е ужасно, но когато гледам снимки от разрушенията в Украйна, в главата си виждам своя син в опасност, че той е, който страда.“

В цивилния живот снайперистът работи като програмист.

Той е споделил пред CBC, че заедно с още трима канадски войници, които са дошли в Украйна, са били посрещнати с прегръдки и цветя, когато са минали украинската граница.

За мотивите си да рискува живота си и да иде да се бие в Украйна, снайперистът отговаря кратко:

“Просто е, искам да им помогна.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: ПП разкри, че БСП прави далавери в горите
Next: Русия отговаря на удара с болезнени санкции по чувствителни места на Запада

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
  • Майка ми взе микрофона по време на сватбата на сестра ми и се усмихна самодоволно.
  • Онази вечер закарах мъжа си до летището. Всичко изглеждаше както винаги. Поредната командировка. Обичайните прегръдки за довиждане.
  • Платих деветнайсет хиляди евро за сватбата на сина си.
  • Съпругът ми Иво, петгодишният ни син Лъчо и аз вечеряхме в изискан ресторант, когато Иво се извини и стана, за да отиде до тоалетната. Само минута по-късно сервитьорът се наведе към мен, а гласът му трепереше.
  • Малко преди сватбата булката подслуша признанието на младоженеца и в този миг в нея се роди решение за възмездие.
  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.