Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страхотен брокер от Варна загуби огромна сума в Стани богат
  • Новини

Страхотен брокер от Варна загуби огромна сума в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
babasbasorraskdaisd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: БТВ

Много силна игра направи тази вечер участник в „Стани богат“. Той бе представен като „гражданин на света“, роден във Варна. Причината е, че е живял в четири различни държави и е кръстосвал Карибско море. Галин Иванов е учил криминалистика, но в момента се занимава с недвижими имоти, разкри за него водещият Михаил Билалов.

 

Младият мъж стартира ударно като отговори с лекота на първите осем въпроса, без да ползва нито един от жокерите си. Нещо повече – той демонстрира широка обща култура, разсъждавайки и казвайки факти за всяко едно питанията.

 

На девети въпрос за 3000 лева обаче изпита първите си трудности. Той бе следният: „Кой е най-продаваният роман в историята с около 500 милиона продадени копия?“ – „Лолита“, „Малкият принц“, „Дон Кихот“ или „Сто години самота“?

 

„Наскоро четох кой е, но съм забравил. Колебая се между „Малкият принц“ и… „Дон Кихот“ не е“, каза Галин и реши да използва жокер. Водещият го посъветва да се обърне към публиката, но той не го послуша и реши да се обади на приятел. Ивайло Тодоров обаче не успя да му помогне и Иванов изгърмя и „Помощ от публиката“. Тя го насочи към „Дон Кихот“, което бе и верният отговор.

 

Варненецът реши да заключи като втора сигурна сумата от 5000 лева, а питането за нея бе: „Мярка за какво е персийският парасанг, срещащ се в съчиненията на Ксенофонт и Херодот?“ Опциите тук бяха Дължина, Тегло, Време и Площ. Участникът използва и третия си жокер – „50:50, а компютърът остави първите два отговора в играта. Галин посочи „А“ и това бе вярно.

 

Въпросът за 10 000 лева бе „Кой певец единствен печели в четири поредни години награда „Грами“ за най-добър рок изпълнител?“ Отговорите бяха Стинг, Лени Кравиц, Дейвид Боуи и Ози Озбърн. Нямайки какво да рискува варненецът посочи Лени Кравиц, тъй като слуша него и му е най-познат. Михаил Билалов го зарадва, че това е верният отговор.

 

Така Галин стигна до въпрос за 20 0000 лева: „На кого е принадлежала „треперещата ръка от Устър“? – „Английски драматург“, „Английски монах“, „Английски монарх“ или „Английски лекар“. Без да знае отговора Иванов каза, че е дошъл да рискува. Той се спря на монарх, но се оказа, че е монах и така вместо да стигне до въпрос за 30 000, той падна на 5000 лева, с които си тръгна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лечебните свойства на листата от лапад – за какво помагат?
Next: Предано куче спаси стопанина си, отведе полицаите до катастрофиралата му кола

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.