Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страх и ужас във Велико Търново след мистериозна смърт на младеж
  • Новини

Страх и ужас във Велико Търново след мистериозна смърт на младеж

Иван Димитров Пешев март 10, 2022
velturpolice.jpg

Момче на 21 години от Велико Търново спаси с органите си трима души, след като почина в резултат на злополука, обвита в неясноти. Това пише в. „Борба“.

От полицията в областния град потвърдиха информацията и посочиха, че работят по две версии за фаталния край на младежа – умишлено причиняване на смъртоносна травма и инцидент. Липсата на свидетели на случилото се създава трудности в разследването.

В събота момчето се запътило към негови приятели, които се били събрали в апартамент на улица „Полтава“ във Велико Търново. Позвънило на домофона и те му отворили входната врата. То обаче така и не се качило до жилището и след като минало известно време, в което не отговаряло на телефонните позвънявания, няколко души от компанията слезли да го потърсят.

Младежите се натъкнали на фрапираща гледка – приятелят им лежал безпомощно пред асансьора в локва кръв. Веднага се обадили на телефон 112, а на мястото пристигат екипи на Спешна помощ и полицията. Шокирани от видяното, дали показания пред органите на реда, но в крайна сметка никой не можел да каже какво точно се е случило. Възможно е някой да е ударил момчето по главата или то самото да се е подхлъзнало и паднало, в резултат на което да е пострадало толкова тежко.

Медиците транспортират 21-годишния пациент в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, където го поемат дежурните в Спешно отделение. Заключението на специалистите след прегледите и образните изследвания било тежка черепно-мозъчна травма. Сформиран е екип за неотложна операция начело с неврохирурга д-р Николай Мойнов. Въпреки опитите на лекарите момчето не успява да се пребори за живота си и изпада в мозъчна смърт.

Комисия от трима лекари установява необратимото състояние и съобщава на семейството, че пациентът вече няма как да се върне към живота. Почернените родители въпреки огромната мъка взимат решение да оставят частици от момчето живи, като дарят органите му за трансплантация на тежко болни пациенти.

В понеделник на летището в Горна Оряховица каца самолет C-27J Spartan с екип от болница „Света Екатерина“, за да вземе тялото на търновеца за експлантация в столицата. В операцията се включват специалисти от ВМА, които отстраняват черния дроб, и от МБАЛ „Лозенец“ – бъбреците.

Извършени са три трансплантации, като всички реципиенти са в добро общо състояние. Бъбреците са присадени на жена на 31 години и мъж на 26 години. Черният дроб е имплантиран на 43-годишна жена.

Това е втора донорска ситуация във Велико Търново за 2022 г. и се случва само 10 дни, след като друг пациент в мозъчна смърт в областната клиника спаси с органите си четирима души. Тогава донорът бе на 44 години и даде шанс за живот чрез своите сърце, бъбреци и черен дроб. И този път дейностите по сложната процедура бяха осъществени от д-р Сибила Маринова и д-р Ваня Лъчезарова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: бТВ изрита Биляна Гавазова
Next: Оля де Карденас каза нещо за Кирил Петков и руснаците, което смрази мнозина

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.