Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страх и ужас във Велико Търново след мистериозна смърт на младеж
  • Новини

Страх и ужас във Велико Търново след мистериозна смърт на младеж

Иван Димитров Пешев март 10, 2022
velturpolice.jpg

Момче на 21 години от Велико Търново спаси с органите си трима души, след като почина в резултат на злополука, обвита в неясноти. Това пише в. „Борба“.

От полицията в областния град потвърдиха информацията и посочиха, че работят по две версии за фаталния край на младежа – умишлено причиняване на смъртоносна травма и инцидент. Липсата на свидетели на случилото се създава трудности в разследването.

В събота момчето се запътило към негови приятели, които се били събрали в апартамент на улица „Полтава“ във Велико Търново. Позвънило на домофона и те му отворили входната врата. То обаче така и не се качило до жилището и след като минало известно време, в което не отговаряло на телефонните позвънявания, няколко души от компанията слезли да го потърсят.

Младежите се натъкнали на фрапираща гледка – приятелят им лежал безпомощно пред асансьора в локва кръв. Веднага се обадили на телефон 112, а на мястото пристигат екипи на Спешна помощ и полицията. Шокирани от видяното, дали показания пред органите на реда, но в крайна сметка никой не можел да каже какво точно се е случило. Възможно е някой да е ударил момчето по главата или то самото да се е подхлъзнало и паднало, в резултат на което да е пострадало толкова тежко.

Медиците транспортират 21-годишния пациент в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, където го поемат дежурните в Спешно отделение. Заключението на специалистите след прегледите и образните изследвания било тежка черепно-мозъчна травма. Сформиран е екип за неотложна операция начело с неврохирурга д-р Николай Мойнов. Въпреки опитите на лекарите момчето не успява да се пребори за живота си и изпада в мозъчна смърт.

Комисия от трима лекари установява необратимото състояние и съобщава на семейството, че пациентът вече няма как да се върне към живота. Почернените родители въпреки огромната мъка взимат решение да оставят частици от момчето живи, като дарят органите му за трансплантация на тежко болни пациенти.

В понеделник на летището в Горна Оряховица каца самолет C-27J Spartan с екип от болница „Света Екатерина“, за да вземе тялото на търновеца за експлантация в столицата. В операцията се включват специалисти от ВМА, които отстраняват черния дроб, и от МБАЛ „Лозенец“ – бъбреците.

Извършени са три трансплантации, като всички реципиенти са в добро общо състояние. Бъбреците са присадени на жена на 31 години и мъж на 26 години. Черният дроб е имплантиран на 43-годишна жена.

Това е втора донорска ситуация във Велико Търново за 2022 г. и се случва само 10 дни, след като друг пациент в мозъчна смърт в областната клиника спаси с органите си четирима души. Тогава донорът бе на 44 години и даде шанс за живот чрез своите сърце, бъбреци и черен дроб. И този път дейностите по сложната процедура бяха осъществени от д-р Сибила Маринова и д-р Ваня Лъчезарова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: бТВ изрита Биляна Гавазова
Next: Оля де Карденас каза нещо за Кирил Петков и руснаците, което смрази мнозина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.