Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страх обхвана българското население! Kупуват спешно БТР-и за армията без обществена поръчка
  • Новини

Страх обхвана българското население! Kупуват спешно БТР-и за армията без обществена поръчка

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
bttrrrarar.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Със 150 бронирани бойни машини със задвижване 8 по 8 може да се сдобие Българската армия.

Значително ускоряване на покупката става възможно с одобрения в сряда от правителството меморандум между България и Финландия, пише 24 часа.

Допълнително у нас може да започне и производство на бронирани машини със задвижване 6 по 6.

Меморандумът е основа за водене на по-нататъшни преговори и според него България и Финландия ще разширяват съществуващото сътрудничество в областта на конвенционалните отбранителни технологии с цел укрепване и подобряване на техните отбранителни способности.

Други разписани цели в документа са постигане на по-добро използване на съществуващите ресурси и подкрепа на техните отбранителни технологии и индустриални бази; насърчаване на съвместните изследвания, разработки, възлагане на обществени поръчки и други въпроси, които могат да бъдат договорени от участниците, обявиха от правителствената пресслужба.

Подписването на такова споразумение е било поискано от правителството в Хелзинки, след като в края на третия кабинет на Бойко Борисов пропадна търгът за закупуване на нови бронирани бойни машини за пехотата. Единият участник в конкурса бе финландската компания “Патриа” , вторият – базираният в Швейцария международен консорциум “Дженерал Дайнамикс”.

Търгът пропадна заради прекалено високи цени – те надвишаваха с много отпуснатите от парламента 1,5 млрд. лв. Тогавашният военен министър Красимир Каракачанов започна да планира как поръчката ще бъде възложена инхаус през държавния холдинг ТЕРЕМ, а той да си избере партньори за производството на бронираните бойни машини.

Подобна схема бе използвана за ремонта и модернизацията от ТЕРЕМ на 44 танка Т-72 “Хан Крум” в Търговище. Но за доставчик на оръжейните системи бе наета израелската оръжейна компания “Елбит”, която си партнираше и с “Патриа” в проекта за бойните машини.

Финландският меморандум дава възможност именно за такъв трансфер на отбранителни технологии между ТЕРЕМ и “Патриа 1” надяват се в Министерството на отбраната.

Инициативата е на Финландия и споразумението е било подготвено много бързо от нейното правителство. След това обаче близо 2 години готовият текст се е оказал блокиран в българското отбранително ведомство и е бил задвижен едва сега от новия министър на отбраната Драгомир Заков.

Бърза сделка за новите бронирани бойни машини именно през инхаус и договор на ТЕРЕМ с чужда фирма подготвяше в краткия си престой като министър на отбраната и Стефан Янев.

Инхаус процедурите бяха широко практикувани от третото правителство на Бойко Борисов, именно това е в основата на сегашното напрежение около пътните фирми. При служебните кабинети с премиер Стефан Янев през миналата година те бяха спрени. Тогава се направиха разкрития за милиарди, давани ин хаус през “Автомагистрали” на подизпълнители. А вътрешният министър Бойко Рашков обяви, че голяма част от тези пари са теглени в брой от кухи фирми. Инхаус процедурите не се харесват и от сегашното правителство на Кирил Петков. В същото време обаче практиката на военните показва, че винаги цените, които постигат при търгове, са доста завишени до голяма степен и заради вкараните в техническите документи ненужно високи изисквания към търсеното ново въоръжение. А през инхауса сделката може да бъде разбита на по-малки слотове и да се избегне тромавата процедура за одобрение от парламента – веднъж за предварителния конкурс и втори път за сключения договор.

МО планира да поиска и промени в законовите правила за военни сделки

В момента за всяка над 50 млн. лв. е нужно военните да искат съгласието на правителството, а за такава над 100 млн. лв. – и санкция на депутатите.

За бързо изпълнение на проекта за покупка на нови бойни машини настоява и президентът Румен Радев. В момента Сухопътни войски ползват БТР-60, който е съветска машина от края на 60-те години на миналия век. Българските БТР-и обаче са модернизирани.

Засега в бюджета не се предвиждат пари за тази сделка.

Меморандумът с Финландия дава възможност и България да се включи в общо производство на бойни машини със задвижване 6 по 6. Такова вече се предвижда между скандинавската страна и Латвия. Това стана именно през подписването на съвместна програма за разработване на машините, чиито текстове са почти идентични с българското споразумение с Хелзинки. Допълнителна полза от сътрудничеството с Финландия щяла да бъде и придобиването на опит по едновременна експлоатация на западни и съветски образци оръжия и техника.

Общо 90 сделки за модернизация

на армията планират военните до 2032 г., става ясно още от отговорите на министерството до “24 часа”. Така щели да бъдат придобити 38 способности за армията според предвижданията в стратегическия преглед на отбраната, обясняват още от МО. Не посочват каква е прогнозната стойност на тези 90 сделки, но в интервю за “24 часа” от 2020 г. началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов прогнозира, че за пълна модернизация на армията ще са нужни поне 30 млрд. лв.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: В момента удрят жестоко: Натръшкаха 17 могъщи кокаинови крале, влачат ги, такова чудо не е било
Next: Моряци от Царевна: Ако не бяха жените ни, още да сме в Мариупол

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.