Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страх обхвана българското население! Kупуват спешно БТР-и за армията без обществена поръчка
  • Новини

Страх обхвана българското население! Kупуват спешно БТР-и за армията без обществена поръчка

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
bttrrrarar.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Със 150 бронирани бойни машини със задвижване 8 по 8 може да се сдобие Българската армия.

Значително ускоряване на покупката става възможно с одобрения в сряда от правителството меморандум между България и Финландия, пише 24 часа.

Допълнително у нас може да започне и производство на бронирани машини със задвижване 6 по 6.

Меморандумът е основа за водене на по-нататъшни преговори и според него България и Финландия ще разширяват съществуващото сътрудничество в областта на конвенционалните отбранителни технологии с цел укрепване и подобряване на техните отбранителни способности.

Други разписани цели в документа са постигане на по-добро използване на съществуващите ресурси и подкрепа на техните отбранителни технологии и индустриални бази; насърчаване на съвместните изследвания, разработки, възлагане на обществени поръчки и други въпроси, които могат да бъдат договорени от участниците, обявиха от правителствената пресслужба.

Подписването на такова споразумение е било поискано от правителството в Хелзинки, след като в края на третия кабинет на Бойко Борисов пропадна търгът за закупуване на нови бронирани бойни машини за пехотата. Единият участник в конкурса бе финландската компания “Патриа” , вторият – базираният в Швейцария международен консорциум “Дженерал Дайнамикс”.

Търгът пропадна заради прекалено високи цени – те надвишаваха с много отпуснатите от парламента 1,5 млрд. лв. Тогавашният военен министър Красимир Каракачанов започна да планира как поръчката ще бъде възложена инхаус през държавния холдинг ТЕРЕМ, а той да си избере партньори за производството на бронираните бойни машини.

Подобна схема бе използвана за ремонта и модернизацията от ТЕРЕМ на 44 танка Т-72 “Хан Крум” в Търговище. Но за доставчик на оръжейните системи бе наета израелската оръжейна компания “Елбит”, която си партнираше и с “Патриа” в проекта за бойните машини.

Финландският меморандум дава възможност именно за такъв трансфер на отбранителни технологии между ТЕРЕМ и “Патриа 1” надяват се в Министерството на отбраната.

Инициативата е на Финландия и споразумението е било подготвено много бързо от нейното правителство. След това обаче близо 2 години готовият текст се е оказал блокиран в българското отбранително ведомство и е бил задвижен едва сега от новия министър на отбраната Драгомир Заков.

Бърза сделка за новите бронирани бойни машини именно през инхаус и договор на ТЕРЕМ с чужда фирма подготвяше в краткия си престой като министър на отбраната и Стефан Янев.

Инхаус процедурите бяха широко практикувани от третото правителство на Бойко Борисов, именно това е в основата на сегашното напрежение около пътните фирми. При служебните кабинети с премиер Стефан Янев през миналата година те бяха спрени. Тогава се направиха разкрития за милиарди, давани ин хаус през “Автомагистрали” на подизпълнители. А вътрешният министър Бойко Рашков обяви, че голяма част от тези пари са теглени в брой от кухи фирми. Инхаус процедурите не се харесват и от сегашното правителство на Кирил Петков. В същото време обаче практиката на военните показва, че винаги цените, които постигат при търгове, са доста завишени до голяма степен и заради вкараните в техническите документи ненужно високи изисквания към търсеното ново въоръжение. А през инхауса сделката може да бъде разбита на по-малки слотове и да се избегне тромавата процедура за одобрение от парламента – веднъж за предварителния конкурс и втори път за сключения договор.

МО планира да поиска и промени в законовите правила за военни сделки

В момента за всяка над 50 млн. лв. е нужно военните да искат съгласието на правителството, а за такава над 100 млн. лв. – и санкция на депутатите.

За бързо изпълнение на проекта за покупка на нови бойни машини настоява и президентът Румен Радев. В момента Сухопътни войски ползват БТР-60, който е съветска машина от края на 60-те години на миналия век. Българските БТР-и обаче са модернизирани.

Засега в бюджета не се предвиждат пари за тази сделка.

Меморандумът с Финландия дава възможност и България да се включи в общо производство на бойни машини със задвижване 6 по 6. Такова вече се предвижда между скандинавската страна и Латвия. Това стана именно през подписването на съвместна програма за разработване на машините, чиито текстове са почти идентични с българското споразумение с Хелзинки. Допълнителна полза от сътрудничеството с Финландия щяла да бъде и придобиването на опит по едновременна експлоатация на западни и съветски образци оръжия и техника.

Общо 90 сделки за модернизация

на армията планират военните до 2032 г., става ясно още от отговорите на министерството до “24 часа”. Така щели да бъдат придобити 38 способности за армията според предвижданията в стратегическия преглед на отбраната, обясняват още от МО. Не посочват каква е прогнозната стойност на тези 90 сделки, но в интервю за “24 часа” от 2020 г. началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов прогнозира, че за пълна модернизация на армията ще са нужни поне 30 млрд. лв.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: В момента удрят жестоко: Натръшкаха 17 могъщи кокаинови крале, влачат ги, такова чудо не е било
Next: Моряци от Царевна: Ако не бяха жените ни, още да сме в Мариупол

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.