Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшен скандал в ефир заради драмите със зърното! Скочиха на Виктор и Мира
  • Новини

Страшен скандал в ефир заради драмите със зърното! Скочиха на Виктор и Мира

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
nhnjghjghjhgjh.png

Не трябва да се драматизира ситуацията, а да се говори с числа. Това заяви Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика по повод вдигането на забраната за внос на зърно от Украйна и недоволството на земеделците у нас.

„За пшеницата – България е огромен нетен износител. При слънчогледа обаче ситуацията е друга.

„Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио – това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

„За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

„Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци, на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

„В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна?

На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година.

Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво – това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

„Идеята, че може да върнем с подобна забрана цената от миналата година, е просто абсурдна. Популизмът е винаги удобното извинение. При неприятна пазарна ситуация винаги се търси начин да се сложи данък, да има забрана”, коментира Богданов.

„Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

„По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, каза Жекова.

„Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо – заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива.

Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена.

Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Тя коментира още, че вчера ЕК е взела решение, което е поставило всички европейски производители в несъстоятелност.

„То е финансирането на 1,2 милиарда евро за транспортни разходи за тази стока, за да влезе. Нали осъзнавате в каква несъстоятелност ние ще изпаднем? Колко неконкурентоспособни ще бъдем ние?”, попита Жекова.

„Ако хората с майбасите получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. И с това ще приключа. Ако от 70 000 човека, има 10 с „Майбах”, живи и здрави. Всички останали какво да правят? Ако държавата има някакъв проблем с тях, да се оправя. Да не ги поставя като пилон”, каза Жекова.

„Това с майбасите няма да го коментирам. Намерете тези хора и правете каквото искате. Аз в този разговор няма да участвам. Аз майбах нямам“, каза още Жекова

На думата Майбах откачихте, каза Виктор Николаев.

„Поставяте ме в някаква ситуация, в която аз нямам. Аз такъв нямам. Намерете тези хора и ги питайте“, продължи Жекова.

„Субсидията на декар зърнопроизводство е 20 лева. 13 лева получаваме от ЕК за спазване на зелените изискванията. Това е субсидията, която сме получили за 2022 г.“, обясни Жекова.

Жекова отвърна и на въпрос, дали браншът има господари, в които се концентрират субсидии и печалба, и имат свое лоби. „Къде е лобито на тезите големи в момента. Те ли си поръчаха затварянето“, каза тя.

„Поредният популизъм са спекулациите за падане на цените на олиото и хляба. Това е политическо празнодумие, което не води до нищо”, категорична е Жекова.

Тя поясни, че с протестните действия ще покажат на хората кои са, за да могат да ги видят и чуят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов с първа реакция за вестта, която страната ни толкова дълго чакаше
Next: Български климатолог бие тревога: Ще се излеят големи количества дъжд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.